Законът на Устър
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Законът на Устър». Краткое содержание книги:
Това е поредната среща на българските читатели с Удхаус и неговите герои след „Стрихнин в супата“, „Замъкът Бландингс“, „Маймунска работа“ и „Неподражаемият Джийвс“.
Вдигна тържествено ръка и ми се стори, че възнамерява да свали шапка — твърде несъстоятелно действие, защото беше гологлав.
— Сетих се за Джийвс — повтори той, — взех влака за Лондон и му изложих проблемите си. Имах късмет, че го хванах навреме.
— В какъв смисъл?
— Преди да напусне Англия.
— Той не напуска Англия.
— Каза ми, че двамата с него всеки момент отплавате на околосветско пътешествие.
— Не, няма такова нещо. Идеята не ми допадна.
— Джийвс потвърди ли, че няма да ходите?
— Не, но аз го потвърдих.
— О?
Изгледа ме по доста особен начин и ми се стори, че има да допълни нещо по въпроса, но се задоволи с кратък, странен смях и продължи повествованието си.
— Та както вече казах, отидох при Джийвс и изложих фактите пред него. Умолявах го да открие начин да ме измъкне от страховитата каша, в която бях затънал, като го уверих, че ако не успее, няма да го виня, защото след няколко денонощия размисъл бях стигнал до извода, че съм отвъд всяка възможност за помощ. И сигурно няма да повярваш, Бърти, но преди да изпия половината от портокаловия сок, с който ме почерпи, той беше решил проблема. Никога не бих повярвал, че подобно нещо е възможно. Колко ли тежи мозъкът му?
— Поглъща огромни количества риба. Та значи идеята му се оказа печеливша?
— Без равна на себе си. Подходи към въпроса от психологически ъгъл. От конкретните анализи, каза, ставало ясно, че нежеланието за изнасяне на речи се дължало на страх от публиката.
— Е, това мога да ти кажа и аз.
— Да, но той намери цяр. Ние не се боим, рече той, от хората, които презираме. Следователно трябва да развиеш високомерно презрение към хората, които ще те слушат.
— Но как?
— Много просто. Непрекъснато ги упрекваш наум в нещо. Повтаряш си: мисли за пъпката на носа на Смит, не забравяй слонските уши на Джонс, помни как изправиха Робинсън пред съда, задето се опитваше да пътува в първа класа с третокласен билет, сети се как навремето видя младия Браун да повръща на едно детско празненство и тъй нататък. Тъй че когато се наложи да се обърнеш с реч към Смит, Джонс, Робинсън и Браун, жилото им е изтръгнато. Издигнал си се над тях.
Заобмислях чутото.
— Разбирам. Звучи добре, Гъси, но дали би проработило на практика?
— Мило момче, работи като по ноти. Вече го изпробвах. Помниш ли речта ми на вечерята, която даде?
Трепнах.
— Да не искаш да кажеш, че си ни презирал?
— Естествено. От все сърце и душа.
— Как, и мен ли?
— И теб, и Фреди Уиджън, и Бинго Литъл, и Коко Потър-Пърбрайт, и Барми Фодърингей-Фипс, и всички присъстващи. Нищожества!, повтарях си аз. Каква сбирщина!, повтарях си аз. Виж само стария Бърти, повтарях си аз. Майко мила, повтарях си аз. Какво ли не знам за него! В резултат ви използвах като струнни инструменти и постигнах забележителен триумф.
Не мога да отрека, че изпитах известно смущение. Неприятно ми стана, че съм бил обект на високомерие от страна на тъпанар като Гъси, и то в момент, когато е нагъвал месо и портокалов сок за моя сметка.
Но скоро вроденото ми великодушие надделя. В края на краищата, рекох си аз, най-важното, фундаменталното, пред което всичко друго бледнееше, бе да напъхам тоя Финк-Нотъл под венчилото и да му махам за сбогом, докато потегля на сватбено пътешествие. Ако не беше съветът на Джийвс, заканите на Родерик Споуд и сумтенето на сър Уоткин Басет, гарнирани с погледи над пенснето, като нищо са щели да подкопаят моралните му устои, да го накарат да задраска сватбените приготовления и да хукне на лов за тритони в Африка.
— Да — кимнах аз. — Схващам мисълта ти. Но, Гъси, дори ако допусна факта, че можеш да презираш Барми Фодърингей-Фипс, Коко Потър-Пърбрайт и дори в краен случай, и мен, как си могъл да го постигнеш спрямо Родерик Споуд?
— Как съм могъл ли? — изсмя се с пълен глас. — С лекота. И сър Уоткин Басет не ме затрудни. Казвам ти, Гъси, очаквам сватбената закуска, без да ми трепне окото. Ще бъда весел, самоуверен и непринуден. Никакви изчервявания, пелтечения, кършения на пръсти и подръпвания на покривката, каквито се наблюдават при повечето младоженци. Ще ги гледам право в очите и ще ги накарам да повехнат. А що се отнася до лелите и братовчедките, ще ги навра в миша дупка. В момента, в който Джийвс изговори онези думи, обърнах мисълта си към всичко, което излага Родерик Споуд и сър Уоткин Басет на оправданото презрение на човешкия род. Само за сър Уоткин мога да споделя с теб петдесетина неща, които ще те накарат да се чудиш как това петно върху моралния и физически облик на нацията е бил оставен да се разхожда необезпокояван на свобода толкова години. Записал съм всичко в едно тефтерче. В малко, подвързано с кожа тефтерче. Купих го в селото.