Законът на Устър
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Законът на Устър». Краткое содержание книги:
Това е поредната среща на българските читатели с Удхаус и неговите герои след „Стрихнин в супата“, „Замъкът Бландингс“, „Маймунска работа“ и „Неподражаемият Джийвс“.
— Кажи ми — заговори Гъси, — как е напоследък леля ти с гласа? Питам, защото, ако по време на гостуването си смята да издава в мое присъствие онези тръбни звуци от великите ловни полета, ще бъда принуден да я смъмря най-сурово. Още в Бринкли ми дойде до гуша.
С удоволствие бих продължил да размишлявам върху нововъзникналата неприятност, но последните му думи ми дадоха повод да пусна една сонда.
— Гъси, какво става с теб? — попитах аз.
— Ъ?
— Откога си такъв?
— Не те разбирам.
— Ами например това, че се каниш сурово да мъмриш леля Далия. В Бринкли се тресеше пред нея като заек пред боа. И друг пример — преди малко каза на Споуд да не дрънка глупости. Между другото, по какъв повод го сгълча?
— Не помня. Той ги ръси под път и над път.
— Не бих събрал смелост да му го тръсна в очите — откровено признах аз.
Искреността ми веднага срещна отклик.
— Честно казано, Бърти — започна изповедта си Гъси, — допреди седмица и аз не бих дръзнал.
— Но какво е станало междувременно?
— Изживях духовно прераждане. Благодарение на Джийвс. Страхотен тип, Бърти!
— Нима?
— Ние сме като уплашени в мрака деца, а Джийвс е мъдрата бавачка, която ни взема за ръка и…
— Пали лампата?
— Точно така. Искаш ли да ти кажа какво се случи?
Уверих го, че целият съм слух. Настаних се по-удобно на стола, запалих цигара и зачаках откровенията му.
Известно време Гъси мълча. Усещах, че систематизира фактите. Свали очилата и изчисти стъклата им.
— Бърти, преди една седмица — започна той — в делата ми настъпи криза. Бях изправен пред изпитание, самата мисъл за което ме караше да потръпвам. Научих, че ще трябва да произнеса реч по време на сватбената си закуска.
— Ами естествено.
— Естествено е, но кой знае защо, не бях го предвидил и новината ми дойде като гръм от безоблачно небе. И да ти кажа ли защо бях връхлетян от неописуем ужас при мисълта за произнасянето на тази реч? Заради Родерик Споуд и сър Уоткин Басет. Познаваш ли отблизо сър Уоткин?
— Донякъде. Веднъж ме глоби пет лири в полицейския съд.
— Можеш да ми повярваш, че е костелив орех и че силно негодува срещу присъствието ми в семейството като зет, най-вече защото би желал да види Мадлин задомена за Родерик Споуд, който между другото, е влюбен в нея от времето, когато е ходела права под масата.
— Нима? — вежливо реагирах аз, като прикрих изумлението си, че човек в пълна свяст, който не е освидетелстван идиот като Гъси, би могъл да се влюби тъкмо в нея.
— Да. Но освен дето тя предпочете мен, работата е там, че самият Споуд не искал да се жени за нея. Разбираш ли, той се изживява като предопределен от Съдбата да върши велики дела и е убеден, че бракът би попречил на мисията му. Наполеон му е като обица на ухото.
Усетих, че преди да продължим нататък, трябва да науча едно-друго за лицето Споуд. Работата със съдбовната предопределеност ми беше доста мътна.
— Каква е тая мисия? Да не е таен агент?
— Не четеш ли вестници? Родерик Споуд е основател и вожд на Спасителите на Британия — фашистка организация, известна повече като „Черните гащи“. Мечтата му е да стане Диктатор, ако дотогава не му счупят главата с някоя бутилка по време на честите побоища, в които той и следовниците му охотно се удоволстват.
— Не думай!
Бях смразен от изтънчената си проницателност. Вероятно помните, че в момента, в който за първи път спрях очи на Споуд, си казах: „Виж ти! Диктатор!“ И ето на, наистина се оказа диктатор. Не бих могъл да направя по-сполучлива догадка дори ако бях Шерлок Холмс, който вижда как някой върви по улицата и веднага му става ясно, че е пенсиониран производител на кукли на име Робинсън, има ревматизъм на лявата ръка и живее до гарата в Клапъм.
— Невероятно! И аз си го помислих. Тази брадичка… тези очи… И не на последно място тези мустачки. Между другото, когато каза гащи, сигурно си имал предвид ризи.
— Нищо подобно. Докогато Споуд се накани да създаде организацията си, черните ризи били изкупени от пазара. Той и привържениците му носят черни шорти.
— Вместо бельо?
— Да.
— Каква перверзия.
— Да.
— И коленете им са голи?
— Голи са.
— Изумително!
— Да.
Връхлетя ме толкова гнусна догадка, че за малко да изтърва цигарата.
— И старият Басет ли се развява по черни шорти?
— Не. Той не членува в Спасителите на Британия.
— Тогава защо е толкова гъст със Споуд? Видях ги да вършеят из Лондон като моряци в отпуск.