Родени за ченгета
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Родени за ченгета». Краткое содержание книги:
— Нед твърди, че е чул как Даян поздравява някого. А това не се връзва с твоята версия.
— Нито ченгетата, нито съдът хващат вяра на показанията на кретени. А ти наистина би могъл да се появиш в седем и половина, да се качиш в асансьора, да убиеш Толивър, да я напъхаш в хладилника и чак накрая да повикаш ченгетата. Време колкото щеш.
— Добре де, а какъв е мотивът ми?
— Когато нещата опрат до криминално разследване, аз ги степенувам. Което ще рече, че първо гледам имало ли е шанс за извършване на дадено престъпление и после търся мотивите. Но ако ги има, ченгетата непременно ще ги открият.
— Какво да направя тогава? Да хвана първия самолет за страна, която няма договор за екстрадиране с Щатите?
— Вероятно няма да се стигне дотам.
— Вероятно?!
— Притежавам страхотен нюх за убийците, но в момента носът ми не надушва нищо. Я по-добре ми кажи къде играеш баскетбол…
— Как разбра, че изобщо играя? От онзи миниобръч на вратата ли?
— Отчасти от ръста и походката ти, както и от начина, по който направи дисекция на спортната ми кариера.
— А другата част?
— На бюрото ти лежаха ключове за ауди. Направих си труда да сляза в гаража. Там наистина има едно, паркирано близо до входа. На задната седалка видях спортен сак, три баскетболни топки и четири чифта скъпи маратонки — от онези, които биха си позволили само професионални играчи или момчета с добра кариера в студентския баскетбол.
— „Кавалиърс“ от Университета на Вирджиния — призна Рой.
— Вече ми е известно — кимна Мейс. — Издаде те оранжевият стикер на задната броня.
— Ама ти наистина приличаш на полицейската шефка — отбеляза Рой.
— Тя е много по-висока от мен.
— Имам предвид лицето и най-вече очите. И двете имате зелени очи, изпъстрени със златисти прашинки. — Той се наведе, взря се и добави: — И точица, оцветена в магента, в дясното око…
Мейс се наведе над огледалото на мотоциклета и с удивление установи, че наблюденията му са абсолютно точни. Видя и златистите прашинки, и пурпурната точица в дясното око.
— За пръв път срещам мъж, който знае, че магентата е цвят — каза тя.
— Значи познах! — насочи показалец към нея той. — Ти си сестра й Мейс Пери. Трябваше да се сетя още като ми каза името си! — Замълча за момент и поклати глава. — Но във вестниците писаха, че истинското ти име е Мейсън Пери… Имаше един телевизионен герой — Пери Мейсън, прочутия адвокат… Това съвпадение ли е?
— Баща ми беше прокурор, но голямата мечта на живота му беше да е от другата страна. Затова ме е кръстил Мейсън. Но аз официално промених името си и станах Мейс.
— Как реагира баща ти?
— Не знам. Бях още дете, когато го убиха.
— Извинявай, Мейс. Не знаех.
— Нямаш причини да се извиняваш.
— Но ти не беше ли в…
— Току-що излязох.
— Ясно. — Рой пъхна ръце в джобовете си и смутено отмести поглед. Тя си играеше с каишката на каската. — Ако трябва да бъда честен, присъдата ти беше несправедлива — добави след известно време той.
— Благодаря. Ако и аз трябва да бъда честна, напълно си прав.
— Знаеш ли, че Мона Данфорт е единствената причина да повярвам в прераждането?
— Какво искаш да кажеш? — погледна го тя заинтригувано.
— Как иначе да си обясня появата на Сталин в женски вариант?
Мейс се засмя.
— Да не би да си се сблъсквал с нея в съдебната зала?
— Не бях достатъчно велик, за да ме призове на директен двубой. Но помощниците й на няколко пъти ми завряха носа в калта на юридическата система. В полицията се носят легенди за нея.
— Искаш ли да хапнем някъде? Ще имаме възможност да се редуваме в измислянето на изтезанията, които заслужава Мона.
— Къде предлагаш?
— „При Бени“. Две години съм мечтала за пушените му наденички. — Ръката й дръпна капака на втората седалка. — Хайде, скачай!
— Нямам каска.
— Ще гледаш да не си падаш на главата. Почти съм сигурна, че застраховката ми е изтекла.
Няколко секунди по-късно дукатито се стрелна надолу по улицата.
15
— Значи току-що излизаш от пандиза и веднага бързаш да се забъркаш в убийство, а? — подхвърли той.
Успяха да си намерят място на бара в прочутото заведение на Бен, което се намираше на Ю стрийт, в съседство с театъра „Линкълн“, и както обикновено беше претъпкано. Рой отхапа от лютия хотдог и облиза горчицата от пръста си.