Родени за ченгета
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Родени за ченгета». Краткое содержание книги:
— Как си, Нед?
— Не особено добре, мистър Кингман.
Рой се облегна на мраморния плот на рецепцията.
— Полицията те пораздруса, а? — подхвърли той, изчака кимането на Нед и добави: — Сутринта през цялото време ли си беше на мястото?
— Длъжен ли съм да отговоря? — враждебно го изгледа пазачът.
— Само ако имаш желание.
— Предполагам, че няма значение. Пък и не съм сигурен дали трябва да отговарям на такива въпроси.
— Значи си видял Даян да влиза?
— Не съвсем.
— Е, стига де! Или си я видял, или не си я видял.
— Чух я.
— Чул си я? Къде беше?
— Отзад, при микровълновата. Затоплях сандвича си. Винаги изстива, докато дойда на работа.
— Колко беше часът?
— Около шест. Току-що бях застъпил на смяна.
— Но аз се появих час и половина по-късно, а ти все още дъвчеше.
— Сутрин ям по пет сандвича, но се опитвам да ги разпределя във времето. Голям човек съм, трябва постоянно да се зареждам с гориво.
— Тя откъде дойде — от асансьора за гаражите или през вратата?
— Не знам. Нали ви казах, че не успях да я видя.
— Ясно. А тя каза ли ти нещо?
— Каза „здрасти, как си“. Отговорих „добре“. Когато се върнах във фоайето, тя вече се качваше с асансьора.
— Сигурен ли си, че беше нейният глас?
— Да. Чувал съм го много пъти. Когато напуска сградата, за обяд или нещо друго, винаги е с компания. Гласът й е особен, доста пресипнал за дама.
— Чакай малко, Нед. Тук е мястото да ти задам един очевиден въпрос: откъде знаеш, че е поздравила теб, след като си бил отзад и тя не те е виждала? Възможно е да е поздравила някой друг, който е влязъл в сградата едновременно с нея.
— За това изобщо не съм помислил — озадачено поклати глава Нед.
— Този човек трябва да е влязъл през входната врата — продължи Рой. — Ако тя е била в гаражния асансьор заедно с него, очевидно са се поздравили още там. Асансьорът е само един. Няма как да се е спуснал долу още веднъж, повикан от следващия пътник, преди Даян да вземе някой от другите асансьори за кантората.
— Обърквате ме, мистър Кингман — оплака се Нед.
— Тя винаги ли те поздравява на влизане?
— Не съвсем.
— Какво означава това? Че го прави от време на време, или изобщо не го прави?
— Изобщо не го прави.
— Чу ли друг глас?
— Не, но бях включил микровълновата, а тя бучи доста силно. Когато свърши затоплянето, издава силен звън.
— Знам — кимна Рой и вдигна глава към охранителните камери, монтирани в ъглите на фоайето. — Предполагам, че полицията е прибрала лентите…
— Не са ленти. Тези камери записват на дивиди. Но ченгетата не го взеха.
— Защо?
— Защото дискът отдавна е препълнен.
— Как така препълнен? Доколкото ми е известно, тези дискове автоматично изтриват направените записи и започват отначало…
— Тук системата е друга. Когато дискът се напълни, системата изключва и трябва да се постави нов диск.
— Кой проверява пълен ли е?
— Аз — изчерви се Нед, после побърза да добави: — Но допреди известно време. Никой не ми обясни как точно да проверявам. Опитвах няколко пъти, после реших, че ще прецакам нещо, и го зарязах.
— Точно това си направил — въздъхна Рой. — Прецакал си всичко.
— През цялото време си мислех, че камерите са само за украса! — проплака Нед. — Да карат хората да си мислят, че действат. А истинската охрана съм аз!
— Звучи много успокоително, особено след днешните събития — иронично подхвърли Рой. — Видя ли някой да влиза от момента, в който си чул Даян, до моето появяване?
— Няколко души. От редовните.
— Сред тях имаше ли човек от „Шилинг“?
— Доколкото си спомням, не.
Рой се намръщи и заби поглед в лицето му.
— Случайно да си правил още почивки?
— Не съм, кълна се! През цялото време бях тук! Е, четях си нещо, но нямаше как да пропусна някого. Фоайето не е чак толкова голямо.
Вярно е, помисли си Рой. А хората, идващи от гаража, трябва да преминат точно покрай гишето на охраната.