Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
Тук има и още един деликатен момент. Ако се вярва на Миша Доценко, младежите, изглеждащи точно като Фризе и Курбанов, трябва да са били много в този нощен клуб. Във всеки случай, явно повече от двама. Ако убиецът е нормален човек, той, след като е видял поне няколко момчета, отговарящи на описанието, би трябвало да се замисли, да отложи акцията и да поиска допълнителна информация. Защо не е постъпил така? Защо след като е видял още първия подобен младеж, без колебания го е взел за Курбанов?
Настя веднага започна да подрежда по въображаемите полици вариантите за отговори, обясняващи поведението на престъпника. Първо: той не отговаря на критериите за нормално мислене. Тя например, Настя Каменская, както и хиляди други хора, биха се замислили и биха започнали да търсят възможности да уточнят характеристиките на обекта. Той обаче не го е направил, защото не разсъждава нормално. Каква ужасна перспектива, а — да търсиш откачен човек! Второ обяснение: в нощния клуб „Херакъл“ не е имало толкова много младежи, изглеждащи като Фризе и Курбанов. Може да са били само трима-четирима и убиецът да е „клъвнал“ на първия, когото е видял, тъй като останалите са излезли по-късно. По този начин проблемът с избора не е стоял пред престъпника, покрай него са минали например петнайсет–двайсет души, един от които е отговарял на описанието. На кого би хрумнало да постои още и да почака дали няма да се появи и друг? Може да се появи, а може и да не се появи, а докато той кисне тука, първият с бръсната глава и обеца на ухото ще е вече далеч, иди, че го търси после.
За проверката на тази версия ще трябва дълго и педантично да се изясняват всички обстоятелства около излизането на публиката от нощните клубове „Херакъл“ и „Нощна пеперуда“ след изявите на групата „Би Би Си“. Младежите определено не ходят там по самички, а в компания, трябва да се издирят всичките тези приятелчета и строго да се разпитат в какъв ред са излизали от клуба, дали са тръгнали навън веднага, или са се позабавили и така нататък. И ако се разбере, че Валерий Фризе наистина е излязъл от клуб „Херакъл“ доста преди Курбанов, версията няма да рухне веднага и работата по нея ще трябва да продължи. Ако пък се окаже, че Курбанов е излязъл сред първите — слава богу, една грижа по-малко.
Настя си погледна часовника и забави крачка. Десет без четвърт, Льошка каза, че последният му ученик днес е от осем до десет вечерта, а до техния вход оставаха около пет минути с бавна крачка. Не й се искаше да му пречи, нека си довърши спокойно урока, а тя може да изпуши една цигара на пейката и още малко да помисли.
Седна на пейката до денонощния магазин, извади цигарите, но не успя да запали: нещо влажно я побутна по крака. Настя погледна надолу и видя рошаво черно-кафяво кученце.
— Ти какво, загуби ли се? — попита го машинално. И през ум не й мина, че в тази ситуация е безсмислено да говори.
Кученцето отърка носле в глезена й и заскимтя.
— Гладно ли си? Къде е стопанинът ти? В магазина ли?
Настя никога не бе имала куче, но имаше приблизителната представа, че такова мъниче едва ли може да е оставено на улицата без каишка или без да е вързано, докато стопанинът му пазарува. За всеки случай надникна в магазина и високо попита:
— Чие е кученцето навън?
Резултатът беше напълно очакван: кученцето не принадлежеше на никого от тримата продавачи и двамата купувачи. Тя излезе, рошавият безпризорник седеше на същото място, пред пейката, и я гледаше жално.
— Защо ме гледаш така? — попита го Настя с упрек. — Къде сега ще търся стопанина ти?
В отговор се чу тихо тъничко скимтене. Кученцето направи една-две колебливи крачки, повдигна се на задни лапи, с предните обхвана крака на Настя и вирна муцуна, сякаш търсеше погледа й. Няколко секунди Настя мъжествено се бори със себе си, но все пак не издържа.