Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Подире той изведе • от кораба и своя.
Едва ли други повод • накарвал бе героя
да става раболепен • край чужди стремена.
Отгоре знатни дами • съгледаха това.
Съвсем еднакви бяха • у тези храбреци
с цвета си белоснежен • доспехи и жребци.
Проблясваха неспирно • разкошни щатове
на рицарите двама • в корабите ръце.
Поеха на Брунхилда • към княжеската зала,
седлата им искряха • в отсенки на опала,
конете им — със златни • звънчета украсени.
Пристигаха в страната • за подвизи решени
те с копия, наново • изострени на брус,
и мечове широки, • измайсторени с вкус,
опиращи с върха си • о рицарските шпори.
На властната Брунхилда • пред взора туй се стори.
Подире Данкварт, Хаген, • двоица воини верни,
облечени с одежди • все гарвановочерни,
ги следваха полека • с огромни щитове,
красиви, много яки, • познали боеве.
По дрехите искреше • с отблясък най-чудесен
скъп драгоценен камък, • от Индия донесен.
Към замъка вървяха, • а корабът остана
на пристана самотен • без всякаква охрана.
Съзряха те там кули • осемдесет и шест,
просторни три палата • и зала за почест
от благороден мрамор • с цвят масленозелен.
Със свитата си в нея • Брунхилда бе тоз ден.
Отворени стояха • на замъка вратите.
Притичаха насреща • на дамата слугите,
на свойта господарка • те гостите приеха
с готовност да поемат • и кон, и щит, и дреха.
„Да предадете трябва“ — • един придворен рече —
„вий лъскавата броня, • а също тъй и меча.“
Но да ги носят Хаген • държеше те сами,
та стана нужда Зигфрид • да го осведоми:
„Не бива гости тука • (в тоз замък обичай е)
оръжие да носят“ — • подшушна му да знае. —
„Те вземат ли го, туй нам • не ни грози живота.“
И Хаген го послуша, • макар и с неохота.
Предложиха им вино, • а сетне и подслон.
Напети кавалери • в просторния салон
пристъпваха с одежди, • достойни за двореца,
но вглеждаха се всички • в четирмата храбреца.
В туй време на Брунхилда • слуга вестта представи
как рицари незнайни • в доспехи величави
дошли са ненадейно • на кораб отдалече.
Красивата княгиня • тогава властно рече:
„От някого аз трябва • да чуя начаса
тез рицари незнайни • кои ли ще да са,
отде тъй ненадейно • и по какви причини
доплавали са тука • такива юначини.“
Сред свитата й някой • отвърна: „Извинете,
княгиньо, непознати • намирам аз мъжете
освен един, приличащ • на Зигфрид между тях.
Вий него приемете, • съветвам ви без страх.
А вторият сред тях е • на вид така сърцат!
Ако е във властта му, • той би бил цар богат,
владетел над обширни • и хубави земи.
Как достолепно само • сред другите стои!
Но третият е с образ • напълно страховит.
Макар да е с осанка • и тъй напет на вид,
от погледа смразяващ • на злите му очи,
че помисли най-лоши • стаил е, си личи.
Най-младият от всички • е също приветлив.
Тоз рицар добронравен • и явно незлобив
с държанието си е • за погледа наслада.
Да се погрижим трябва • сред нас да не пострада.
Макар благовъзпитан • и външно толкоз мил,
той би могъл — кога го • е някой разгневил —
госпожи благородни • без време да почерни.
Видът му е на рицар • смел с качества чрезмерни.“
Княгинята отсече: • „Най-празничните дрехи
подайте ми, щом Зигфрид • пристигнал е в доспехи
да дири любовта ми. • Не ще ме той прилъже
в боязън пред мощта му • без бой да се омъжа!“
Чаровната Брунхилда • бе бързо пременена.
Красавици стотина • в процесия смирена
отправиха се с нея. • Нагиздили се бяха,
че гостите да видят • те трепетно държаха.
Перейти на страницу: