Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Щом мантията принцът • наденеше, завчас
добиваше той сила • незнайна дотогаз,
прибавяйки към свойта • и тази на дузина.
Подир с такава хитрост • надви оназ княгиня.
А мантията още • по свойство бе такава,
че скритият под нея • да може да направя
каквото си поиска, • но без да е видян.
Брунхилда той надви и • бе възненавидян.
„Храбрецо Зигфрид, ние • в страната на Брунхилда
за да пристигнем с тежест, • при похода дали да
не тръгнем през морето • със трийсетхилядна
войска, каквато мога • да свикам с леснина?“
„Каквато и войска ний • натам да поведем,
княгинята, известна • с тоз нрав ожесточен,
в свирепостта си може • докрак да я срази.
Аз друго ще предложа“ — • тъй Зигфрид възрази. —
„Уж рицари самотни, • да тръгнем към морето
(кои да сме ще кажа) • по Рейн ний, откъдето
подире ще поемем • задружно четирима
момата да спечелим, • насетне мир да има.
Единият щом аз съм, • а вторият пък вие,
да бъде Хаген трети — • умее да се бие.
Четвърти ще е Данкварт, • безстрашен всеки път.
Не ще посмеят даже • хиляда да ни спрат.“
„Преди да се отправим • (копнеж ме веч изгаря),
бих искал да узная“ — • подпита още царя —
„княгинята с каква ли • одежда да споходим;
кажете ни овреме, • за да не се изложим.“
„Одежди най-прекрасни, • кой както е снабден,
в страната на Брунхилда • се носят всеки ден.
Затуй с най-пищни дрехи • да се явим си струва,
за да не ни одумват, • тъй както се дочува.“
Владетелят отвърна: • „Тогаз с молба ще ида
при майка ми обична, • та с нея там да видя
придворните й дами • дали ще спретнат дрехи,
с които пред момата • да имаме успехи.“
Вежливо Хаген вметна • една възможност друга:
„От майка си защо да • измолвате услуга?
Кажете на сестра си • какво сте наумили —
за похода ще вложи • тогаз тя всички сили.“
Сестра си извести той, • че иска да я срещне
ведно с храбреца Зигфрид. • Преди да ги посрещне,
красавицата бе се • грижливо пременила.
На свиждането с тях тя • не би се противила.
С девиците край нея, • и те тъй пременени,
щом чу да влизат тези • двамина суверени,
тя стана от дивана. • По начин превъзходен
посрещна брат си Гунтер • и госта благороден.
„Добре дошли сте, братко, • тук с този храбър мъж“
приветства ги Кримхилда. — • „Какво тъй изведнъж
владетели довежда • във моите покои?
Кажете що вълнува • най-знатните герои.“
„Ще споделя, принцесо“ — • поде тогава брат й. —
„Откакто кавалер аз • далеч в едни палати
реших да бъда, пречки • явиха се нелесни:
за там ще са потребни • одежди най-чудесни.“
„Седнете, драги братко“ — • принцесата му рече. —
„Коя особа царска • вам чувствата привлече
в страна далечна — нека • узная туй сега.“
Тя двамата витязи • поведе за ръка.
Дивана приближиха, • където бе седяла
върху възглаве фино, • извезано изцяло
с бродерии красиви • и със украса злата.
Тук можеха да вдъхнат • уюта на палата.
Пак погледи Кримхилда • и Зигфрид размениха
и в кротка замечтаност • за миг се потопиха.
В сърце той не таеше • по-свиден блян от нея.
Подире за съпруга • юнакът силен взе я.
Владетелят додаде: • „Без помощта ви няма
да блеснем ний, сестрице, • с изисканост голяма.
В страната на Брунхилда • смел порив ни отвежда,
но за пред дами нужна • е царствена одежда.“
Девицата му рече: • „В готовността ми, братко,
да ви помогна няма • съмнение най-малко —
бъдете в туй уверен. • Но сигурно горещо
бих съжалила, други • откаже ли вам нещо.
Юнаци благородни, • не таз молба свенлива,
ами повеля властна • към мен ще ви отива!“
Каквото пожелаят, • готова бе сама
да стори драговолно • прекрасната мома.
Перейти на страницу: