Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Приятелите свои • дари богато царя,
загребвайки със шепи • и без да се измаря
от щитовете злато — • петстотин мерки цели.
Сам Гернот бе предложил • тез жестове умели.
Сбогуваше се всеки • на тръгване тогава
с Кримхилда и със Ута, • царица величава.
Оттегляйки се сетне, • поемаха за вкъщи
за първи път тъй пищно • витязите могъщи.
Подслоните подире • набързо опустяха,
ала в палата бляскав • останали си бяха
с роднини свои царят • и доста знатни воини.
Те водеха с Кримхилда • беседи най-пристойни.
Да се сбогува също • и Зигфрид бе решил
в невяра да постигне, • що бе си наумил.
Дори и царят чул бе, • че щял да си върви,
но Гизелхер успя пък • да го разубеди:
„Защо решихте, Зигфрид, • да яхнете конете?
Аз моля ви любезно: • при нас вий останете —
при Гунтер и момците • от дворцовата свита.
Красавици тук може • млад рицар да почита.“
Тогава Зигфрид рече • да отведат конете:
„И щитовете също • обратно приберете.
Решен бях да се върна • аз в моята родина,
но Гизелхер учтиво • възпря ме да замина.“
Остана там юнакът, • с любезност обграден,
а другаде не би се • и чувствал по-блажен.
Дължеше го на туй, че • ще можеше да вижда
сега той всекидневно • красивата Кримхилда.
Безмерната й хубост • го беше задържала.
Не спираха в палата • забави до премала,
но любовта към нея • гнетеше го и стана
причина да загине • тоз принц от люта рана.
Перейти на страницу: