Любовникът на девицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #13
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Любовникът на девицата». Краткое содержание книги:
Писарят дращеше ожесточено.
— Ще ми трябват и няколко старци, разпръснати в тълпата — продължи Робърт, вживявайки се в плана. — Единият — за да плаче от радост: той трябва да е близо до предните редици, за да го виждат всички, а другият — за да се провикне от задните редици, че тя е дъщеря на баща си, истинска законна наследница. Подредете ги на известно разстояние един от друг: тук… — Робърт постави знак върху картата. — Тук, и тук. Нямам предпочитания в какъв ред. Трябва да им се каже да викат различни неща. Не бива да казват на никого, че са наети. Трябва да казват на всеки, който попита, че са дошли да видят кралицата от обич към нея. Специално войниците трябва да кажат, че тя ще донесе мир и благоденствие. И кажете на жените да се държат благоприлично. Никакви развратници. Децата по-добре да дойдат с майките си; а на майките трябва да се каже да се погрижат децата да се държат както трябва. Искам народът да види, че кралицата е обичана от всякакви хора. Трябва да се провикват към нея. Благословии, такива неща.
— Ами ако тя не ги чуе, сър? — попита писарят. — Над глъчката на тълпата?
— Ще й кажа къде трябва да спре — каза твърдо Робърт. — Ще ги чуе, защото аз ще се постарая да ги чуе.
Вратата се отвори зад него. Писарят бързо отстъпи назад и се поклони. В стаята влезе Уилям Сесил и хвърли бърз поглед към двете маси, покрити с планове, и към листовете хартия в ръцете на писарите.
— Изглежда, че си давате доста труд, сър Робърт — отбеляза той меко.
— Надявам се. Процесиите за коронацията й са поверени на мен. Надявам се, че никой няма да ме сметне за недостатъчно усърден.
По-възрастният мъж се поколеба.
— Исках само да кажа, че, изглежда, навлизате в много подробности. Доколкото си спомням, кралица Мери нямаше нужда от големи списъци и планове. Мисля, че тя просто отиде в Абатството, последвана от придворните си.
— Имаше каляски и коне — отбеляза Робърт. — И ред на процесията. Церемониалмайсторът на лейди Мери направи списък. Всъщност, имам бележките му. Голямото умение в тези неща е да ги направиш да изглеждат така, сякаш просто са се случили.
— Триумфални арки и живи картини? — запита Уилям Сесил, като четеше наопаки думите по листа с плана.
— Спонтанни демонстрации на преданост — каза твърдо Робърт. — Старейшините на града настояха на това.
Той пристъпи между Сесил и масата, като му препречи изгледа.
— Ваша светлост, господин секретар, това е една много млада жена, чието право върху престола е оспорвано почти от деня на раждането й. Последната млада жена, чието право за трона на Англия беше оспорено, бе коронясана насила, тайно, и тя изгуби това право, докато се укриваше. Мисля, че е важно на тази млада жена да се погледне като на истинската наследница, тя да бъде видяна като онова, което искат хората, и да бъде видяна как приема короната си колкото е възможно по-открито и бляскаво.
— Лейди Джейн не беше истинската наследница — изтъкна Сесил пред девера на лейди Джейн, без да си мери думите. — А короната бе насила положена върху главата й от един предател, също обезглавен за държавна измяна. Всъщност — вашият баща.
Погледът на Дъдли не трепна.
— Той плати цената за това предателство — каза той простичко. — А аз платих за участието си в него. Платих докрай. В нейния двор няма нито един човек, на когото да не се е налагало да разхлаби яката си в очакване на секирата и да промени убежденията си един или два пъти през последните години. Предполагам, дори вие, сър, макар че вие се опазихте от позора и изпадането в немилост, които застигнаха нас.