Синя луна
- Автор: Ноэль Алисон
- Серия: Immortals #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-954-685-953-2
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Синя луна». Краткое содержание книги:
Решена да го спаси, Евър пътува до мистичното измерение Съмърленд не само за да разкрие тайните от вековния живот на Деймън, но и за да проучи Хрониките на Акаша, които ще й дадат отговори за миналото и бъдещето… и за промяната им.
Настъпването на Синя луна — второто пълнолуние в рамките на един месец, дава на Евър рядката възможност да постигне нещо невероятно.
Но кое да избере — да се върне назад във времето и да предотврати катастрофата, в която загива семейството й, или да спаси Деймън, който се състарява с всеки изминал ден и е загубил способностите си?
— Боже мой! — пропява Стейша и тръгва към мен така стремително, като че ли на гърдите ми има етикет „Гучи на половин цена“.
— Сигурно се шегуваш — сочи тя към фееричния комбинезон в ръката ми. Съвършеният й маникюр се насочва към мънистата в средата, където се събират долната и горната цепка.
Нямам никакво намерение да го купувам, просто ми беше интересно, но тя извива надменно устни и аз започвам да се чувствам като пълна глупачка особено когато чувам обидните й мисли.
Хвърлям комбинезона и намествам слушалките в ушите, за да демонстрирам, че всъщност не съм чула нищо, и тръгвам към щанда за памучно бельо. То определено пасва повече на стила ми.
Измъквам една розова и една оранжева камизола, но веднага си казвам, че сигурно на Деймън няма да му допаднат. Вероятно предпочита нещо по-изтънчено, нещо с повече дантела и по-малко памук. От онези, дето им викат секси. Не поглеждам назад, но знам, че Стейша и вярното й куче ме следват по петите.
— Виж, виж, Онър, Откачалката не може да реши дали да се облече като долнопробни кучка, или като малко сладко момиченце — хихика се Стейша. — Да знаеш, че ще избере долнопробното. Сигурна съм. А и доколкото помня, Деймън няма да е очарован от памучното.
Замръзвам на място, стомахът ми и гърлото ми се свиват от безпричинна ревност. Но само за момент. Бързо възстановявам дишането и продължавам да оглеждам, като не показвам с нищо, че думите й са ме засегнали.
Знам точно какви за били взаимоотношенията й с Деймън и мога смело да заявя, че не са били нито долнопробни, нито сладки и невинни. Защото не е имало нищо. Деймън само се е преструвал, че я харесва, за да ме предизвика. Но дори и мисълта за подобна възможност кара стомаха ми да се гърчи.
— Хайде да вървим. Тя не ни чува — хваща я Онър за ръката. Онър мести поглед от мен на нея, после вади телефона си и за стотен път проверява дали най-после не е пристигнал отговор на съобщението й до Крейг.
Но Стейша не й обръща внимание. Шегата й харесва и не е склонна да остави нещата да приключат така безславно.
— О, много добре ме чува дори — усмихва се ехидно. — Не се оставяй айподът и слушалките да те заблудят. Тя може да чува всичко, което си говорим и мислим. Тя не е просто откачалка, а истинска вещица.
Обръщам им гръб, тръгвам към другия край на магазина и се заглеждам в сутиените, като междувременно си повтарям като развален грамофон: Не й обръщай внимание, не й обръщай внимание, съсредоточи се в пазаруването и тя ще си тръгне.
Но Стейша не си тръгва. Хваща ме за ръката и ме дърпа.
— Хайде, Евър, не се срамувай. Покажи й. Покажи на Онър каква ненормалница си.
Очите й ме фиксират и ме атакуват с поток от мрачна енергия, пръстите й стискат ръката ми толкова силно, че скоро ще се срещнат. Разбирам, че иска да ме ухапе, да ме накара да заговоря, както когато ме срещна в коридора на училището и аз изгубих контрол. Само че тогава тя го направи, без да иска. Още не знаеше за способностите ми. Сега го прави нарочно.
Онър започва да нервничи и да мрънка:
— Хайде, Стейша, остави я. Не ми е интересно тук.
Но Стейша й обръща гръб и стиска ръката ми още по-силно. Ноктите й се впиват в плътта ми.
— Хайде, покажи й! Кажи й какво виждаш! — шепне тя през зъби.
Затварям очи и се опитвам да потуша надигащата се буря в стомаха ми, из главата ми се въртят същите отвратителни картини, каквито видях и тогава в коридора: Стейша драска със зъби и нокти към върха на пирамидата и тъпче с крака тези под себе си. Включително и Онър. Особено Онър. Тя толкова се страхува да не изпадне от списък „А“, че е готова на всичко…
Бих могла да й кажа каква ужасна приятелка е Стейша, да разкрия гадната й същност, такава, каквато я видях аз… Бих могла да отскубна ръката на Стейша от моята и да я метна с такава сила, че да разбия с нея стъклената витрина и да я оставя да пльосне на улицата…
Бих могла, но няма да го направя. Защото онзи път, когато се изпуснах и казах на Стейша всички ужасни неща, видени от мен, се оказа, че направих огромна грешка. Не мога да си позволя да я направя отново. Сега крия много повече неща и трябва да внимавам. И тайните не са само мои, а и на Деймън.
Така че стискам зъби, за да не избухна, и се моля Господ да ми прати търпение, докато слушам подигравателния й смях. Напомням си, че всичко ще е наред само ако изглеждам слаба и неуверена. Защото слабостта ме прави нормален и безопасен противник, дава й илюзията, че е много по-силна от мен.