Синя луна

— Моля ти се! Виждали сме това представление поне милион пъти. Всеки нов с определен потенциал рано или късно цъфва на тяхната маса. Но накрая най-готините се връщат при нас — засмива се той.

— С мен не беше така — обаждам се, за да отклоня разговора от Роман. Явно съм единствената доволна, че той се премести на лъскавата маса. — Аз съм тук от първия си ден в това училище.

— Да, така е, но аз имах предвид Деймън — обяснява Майлс и се обръща към Деймън. — Помниш ли, че и ти за известен период кръжеше около другия отбор? Но после събра две и две и се върна при нас, както ще направи и Роман.

Свеждам поглед към напитката си и разклащам замислено шишето. Знам, че краткият флирт на Деймън със Стейша е имал за цел единствено да привлече вниманието ми, да събуди у мен ревност, но споменът за двамата, опрели глава о глава и загледани един в друг, изгаря мозъка ми и досега.

— Така си беше — съгласява се Деймън, стиска ръката ми и ме целува по бузата, защото усеща мислите ми, въпреки че невинаги може да ги разчете. — Но бързо дойдох на себе си.

— Видяхте ли? — изглежда ни победоносно Майлс. — Имайте малко вяра в Роман. Пък… ако не се върне, значи не е бил достатъчно готин, нали така?

Хевън свива рамене, облизва крема от пръстите си и измърморва:

— Както и да е.

— А ти защо се вълнуваш толкова? — засича я Майлс. — Мислех, че си хлътнала по Джош.

— Разбира се, че съм хлътнала по Джош — тросва се тя и за да избегне погледа му, издухва невидима троха от скута си.

Но аз виждам аурата й да трепти и да хвърля измамни зелени сенки наоколо, и разбирам, че лъже. Влюбена е, няма две мнения. И ако Роман реши да й отвърне, тогава адиос, Джош, и здравей, ново приятелче, от което ме полазват тръпки.

Свалям ципа на чантичката за обяд и се правя, че ям. В същия момент чувам зад гърба си:

— Хей, приятелю, кога започва представлението?

— В осем. Защо? Ще дойдеш ли? — пита със светнал поглед Майлс и аурата му заблестява толкова ярко, че за мен няма никакво съмнение — той мечтае Роман да присъства на премиерата му.

— Изпуска ли се такова нещо? — казва Роман, сяда до Хевън и слага ръка на рамото й.

Долен мръсник! Наясно е с чувствата й към него и не се свени да ги използва за собствените си цели.

— Как беше в списък „А“? Намери ли, каквото търсеше? — пита закачливо Хевън и ако не виждах аурата й, щях да си помисля, че флиртува с него. Но аурата не лъже и аз знам, че е сериозна.

Роман протяга ръка и маха нежно падналия на челото й кичур. Бузите на Хевън пламват от интимния жест.

— Това пък какво е? — пита той, загледан в очите й.

— Ами на онази маса. Където беше преди малко — мънка тя, покорена от магията на чара му, въпреки че се опитва да запази спокойствие.