Ад на колела
- Автор: Уокър Джули Ан
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Ад на колела». Краткое содержание книги:
— Не обичаш да говориш за него?
— Не мога.
Али се намуси и въздъхна от негодувание. Беше просъскал думите през стиснати зъби.
— Значи пак се върнахме на едносричните отговори? — Нейт само изсумтя и тя осъзна, че бяха направили крачка напред, но сега отново се връщаха към нечленоразделните звуци. — Чудесно. Просто перфектно — процеди тя също през зъби. Беше решила, че са постигнали някакъв напредък…
Да, ама че майтап.
Обърна се и закрачи към тоалетната, за да свали бельото си. Не искаше дори да мисли за унижението, което й предстоеше, когато им подаде мръсните си бикини.
По дяволите!
Глава 4
— Защо не започнем като ни кажеш какво те доведе тук, Али — проговори Франк, докато тримата рицари се настаняваха около конферентната маса. В момента групата бе съвсем малка, тъй като Стейди бе в Калифорния на някаква помпозна медицинска конференция, а Рок и Дивия Бил държаха под око известен политик по време на неблагоразумното му пътуване до Сандбокс. Дори не искаше да мисли за Кристиан, Мак и онзи проклет агент на Мосад.
Човече, мразеше, когато толкова много от хората му са едновременно на мисия, особено ако не е с тях. Това винаги го караше да се чувства изключително нервен, защото беше свикнал да бъде в центъра на събитията, потънал до шия в разузнаване или разпра с лошите момчета, а не да седи на топло до заседателната маса. Но това бе цената, която плащаше, за да ръководи собствен екип. А това бе нищо, като се има предвид, че сами избираха задачите, с които да се заемат. И по-важното — имаха зелена светлина да събират информация и да предприемат действия, каквито сметнат за необходимо, без да им се бъркат някакви невежи бюрократи, преследващи кариера във Вашингтон.
Разбира се, това означаваше и че трябва да се разправя с посетители, избрали най-неподходящия момент да влязат в работилницата.
И като стана дума за неудобни посетители — Али Морган се взираше в чашата, която Пати бе поставила пред нея, сякаш бе нестабилна ядрена бойна глава. Хмм. С момчетата предпочитаха кафето им да може да бъде сервирано без помощта на чаша, но това очевидно не беше по вкуса на всеки. Франк се изправи и отиде до хладилника, извади кутийка кола, отвори я и я постави на масата пред гостенката, после взе кафето й за себе си и се върна на мястото си.
Тя му отправи усмивка, която сякаш казваше „О, Боже, ти си моят герой!“, точно преди да отпие голяма глътка от безалкохолното. Избърса уста с опакото на ръката си, пое дълбоко дъх, стегна се и изтърси:
— Някой ме следи.
Призрака трепна. Това бе единственият начин, по който би могло да бъде описано почти недоловимото стягане на всеки един от мускулите му.
Охо! Става все по-интересно.
Франк разпозна прекалено неутралното изражение на Призрака. Беше очевидно, че контролира строго реакциите си, тъй като е уплашен до смърт да не издаде нещо, каквото и да е то. Франк можеше само да му съчувства в тази трудна ситуация. Самият той се озоваваше в същото положение всеки път, щом Беки влезеше в стаята.
И като стана дума за дявола…
— Някой те следи? Страхотно! — Беки се стовари върху един стол и донесе със себе си странно привлекателна комбинация от мирис на акрилна боя, моторно масло и нежния, чист аромат, който бе характерен единствено за нея.
Тя разопакова близалка „Дум-Дум“. Зелена. Зелена ябълка. Франк можеше да разпознае от пръв поглед вида на всяка близалка, защото, какъвто си беше покварен, всеки път щом Беки пъхнеше някоя от тях в устата си, той си представяше как я целува и опитва как точно този аромат се съчетава със същността й. В съзнанието му това винаги бе като чиста амброзия.
— Луда ли си?! — Али подозрително погледна към Беки. — Нямаше да мислиш, че е толкова страхотно, ако този някой нахлуе в дома ти, сложи бръмбари в бельото ти и се опита да те ограби.
— Ооо… Подслушват те… Сладко! — Беки извади от джоба си близалка с вкус на безалкохолна бира — любимите на Франк — и я плъзна към него.
Той предотврати падането й на земята като я затисна с ръка. Близалката беше затоплена от тялото й и това предизвика порой от диви, еротични картини в извратения му мозък. Тя е гола, а той прокарва лепкавата сладост по кожата на бедрото й и после облизва мястото с език.
Мамка му!
Искаше му се да си каже, че може да пренебрегне близалката, но знаеше, че ако я прибере в джоба на ризата си, тя само ще прогори дупка до гърдите му и няма да може да се концентрира върху нищо друго. Нямаше друг вариант, освен да я пъхне в устата си.