Ад на колела
- Автор: Уокър Джули Ан
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Ад на колела». Краткое содержание книги:
— Ха! — Дан Ман се засмя, килна глава и поглади елегантната си козя брадичка. — За разлика от някои хора, които познавам, аз не съм прекарал последните десет години с глава, заровена в електрониката. Скъсвам си задника да върша мъжката работа и…
— Спести ми поредната си лекция. — Хлапето махна пренебрежително с ръка. — Слушал съм ги и преди. Не знам защо винаги се опитваш да ми опонираш, но както и да е… никой не може да оставя Бейби в ъгъла.
Той изчака за миг и когато Дан само повдигна вежди скептично, Ози размаха ръце във въздуха.
— Сигурно се шегуваш? „Мръсни танци“?! Как може да не си гледал „Мръсни танци“? Та това е класика!
— Да — изръмжа Дан Ман. — Класическа глупост.
— Заради тези ти думи ще се сбием, господинчо! — изрева по-младият мъж, скочи от стола и затанцува наляво-надясно като боксьор.
Дан изсумтя толкова силно, че Франк се уплаши да не би да си е глътнал езика, което, като се вземе предвид склонността му да дразни хлапето, не беше чак толкова лошо.
Бившите морски тюлени в екипа — Ози и Дан Ман, смятаха себе си за най-добри от най-добрите, което ги правеше адски самонадеяни. В интерес на истината, всеки член на „Черните рицари“ АД — бивш тюлен или не — беше в групата, защото бе изключителен в онова, което правеше.
Екипът им се състоеше от девет човека (скоро щяха да станат дванадесет — след присъединяването на агента от Мосад, бъдещия пилот на хеликоптер и специалиста по комуникации), които можеха да влязат в акция, да свършат работата и да прикрият следите си, без да е необходима намесата на Чичо Сам.
Властимащото чудовище, познато като правителство на САЩ, обичаше изключително много всички тези заплетени нива на предумишлено невежество. Нямаше значение, че всеки, който бе на заплата към Черните рицари, в крайна сметка трябваше да пише рапорт до големия шеф (El Jefe) — добрия стар командир. Важното бе, че ако някоя от мисиите им бъде компрометирана, бе невъзможно да се проследи началото й, нито да бъде свързана с когото и да е от правителството на САЩ, което за Франк бе просто чудесно. След фиаското, което го подтикна да напусне военноморската пехота, предпочиташе да води свое собствено шоу.
Но да има екип, без да се възползва от военната йерархия и присъщата за нея дисциплина, означаваше, че често трябва да се примирява с подобен вид лудории.
Твърде стар съм за тези глупости. Не че искаше да цитира репликата на Дани Глоувър, превърнала се в клише, но Франк наистина се чувстваше твърде стар за тези неща.
— Вие двамата, престанете! — изръмжа той.
Ози му намигна и се върна на мястото си.
— Не се шегувах за предложението. — Хлапакът размърда русите си вежди към Али.
— Ще го имам предвид — отвърна тя и му се усмихна сладко.
Шефа забеляза, че Призрака стисна юмруци.
— И така, както казах преди разговорът ни да се отклони, дойдох направо тук. Спрях единствено за да напълня резервоара и да си взема кафе. Но, ъъъ… Боже, това е лудост! Мисля, че може би видях онзи човек на една от бензиностанциите на „Филипс 66“ по пътя. Не нападателя, а другия — преследвача.
— И ето че стигнахме до въпроса на деня — отбеляза Франк Найт. — В какво точно си се забъркала?
Глава 5
— Това е — разпери ръце Али. От изтощение и безсилие гласът й беше прегракнал. — Не съм сторила нищо. Аз съм детска учителка, за бога. Най-вълнуващото нещо, което ми се е случвало през последните месеци, ако не броим следенето и нападението, е дървеният паркет, за поставянето на който моят хазаин най-после намери време. Така че по-уместният въпрос е в какво сте замесени вие, момчета или по-точно в какво е бил замесен Григ и защо някой смята, че притежавам нещо, което иска?
Внезапно въздухът се изпълни с напрежение. Струваше й се, че сякаш всички се страхуват да помръднат, като елен, замръзнал пред фаровете на кола. По дяволите, сигурно я мислеха за напълно сляпа или за голяма глупачка. В момента, в който алармата на детектора, монтиран в предната част на халето се разпищя, беше разбрала без капка съмнение, че те не са обикновени механици. Беше й дошло до гуша, особено от мъже, които отказват да повярват, че могат да й се доверят. Удари с юмруци по конферентната маса и се изправи. Столът й се плъзна назад с пронизителен стържещ звук.
— Чуйте ме добре, дявол да го вземе! — Шест чифта очи се разшириха от изненада. Сигурно смятаха, че има закон, който забранява на учителите в детската градина да ругаят. — Знам, че това не е обикновена работилница за мотори. За колко глупава ме вземате? — Махна с ръка към редицата супермодерни компютри и ги изгледа гневно. — Мислите ли, че наистина бих повярвала, че е нормално група механици да оборудват работилницата си с апаратура за аудио- и видео наблюдение? Да не споменавам факта, че всички сте въоръжени.