Фалшификаторът от черния кос

Един особено креслив млад мургав мъж с черни очи, тънки южняшки мустачки и с нещо като тъмен монокъл в джобчето на ризата нареди пред себе си цяла батарея бутилки и с професионална вещина забърка коктейл. (Не знаех още, че това е прочутият оператор Габриел Фернандес.)

Потънал в едно кресло, мистър Холивуд мълчаливо сърбаше студено мляко.

В ъгъла Дафна Флеминг продължаваше безучастно да гледа себе си в стъклото, сякаш наоколо нямаше нищо.

Сред глъчта и припрения носов американски говор се извиси един висок женски гласец и нещо каза. Всички запротестираха и с неудоволствие взеха да вадят от джобовете си пари: бяха долари. Изправи се едно синеоко тънко женче с глуповато вирнато носле, същото, дето викаше, нито старо, нито младо, грабна една мексиканска шапка и започна да обикаля и да събира банкнотите. После отиде при бара и ги предаде на касиерката. Тази бързо и ловко ги преброи и ги пъхна в касата. Пиенето продължи. А в мозъка ми остана да блещука една червена лампичка.

Признавам — интересен беше за мен този филмов свят, за който бях само слушал или чел. Той беше един мит, с който мнозина от нас по-младите, да не говоря за Ели, дълго се подхранвахме. Сега обаче вместо далечни легендарни същества край мен седяха и пиеха оранжада и уиски съвсем обикновени хора от плът и кръв, доста мръсни, кресливи и дори малко миришещи на пот, на благословената човешка пот, която идва от тежък труд… И ги наблюдавах, и скицирах техните образи в блока, и чаках…

Добрев се обади едва към седем:

— Николай, виолетовият мерцедес 61–07 е пред хотел „Рубин“.

— Не!

— Да.

— Къде е бил?

— Стигнал до бензиностанцията при „Дружба“, взел бензин и след това дълго разкарвал моите момчета по околните пътища — изглежда, че твоят Лорд ги е забелязал.

— Някъде да се е отбивал?

— Нямам данни.

— И все пак?

— Казах ти — нямам данни. Възможно е да се е отбивал. Трудно е да се установи това по тоя час, движението по шосетата е адско. Момчетата ми едва се промъкват сред потоците коли.

Този малък пропуск на Добревите момчета предреши много от онова, което се случи по-нататък. Защото именно през този кратък час, докато те са преследвали мерцедеса, се случи онова нещо, което доведе до смъртта на Лорда. Но капитанът, разбира се, нямаше никаква вина за това.

— Слушай, Николай — извика той в слушалката, — аз си отивам. Ще ме замества лейтенант Данкин, знаеш го, нали, оня дългуч. Аз ще съм си в къщи, та ако имаш нужда от нещо…

— Добрев, вече имам нужда от помощник.

— Не по-рано от утре заран.

— Веднага, Добрев!

— Ама не съм ли ти разправял приказката за бързата кучка?

Взе да действува на нервите ми тази негова кучка. Хвърлих слушалката, излязох от кабината и сдържайки недоволството си, седнах пред прозореца до Дафна. Разтворих блока, погледнах навън: виолетовият мерцедес наистина беше там и предполагаемият Робинзон Голдсмит нещо човъркаше в мотора, като крадешком извръщаше очи към главната алея — явно търсеше или чакаше някого. Лорда обаче го нямаше.