Бесове

Действително от долния етаж на догарящата пристройка викаше една осемдесетгодишна бабичка, роднина на търговеца, на когото бе горящата къща. Само че не беше зарязана, ами се беше върнала в горящата къща с безумната цел, докато е още възможно, да измъкне от ъгловата стаичка все още оцелелия си юрган. Задушавайки се от дима и горещината, защото стаичката й вече гореше, тя викаше и с все сила се мъчеше да провре със слабите си ръце през счупения прозорец юргана. Лембке се втурна да й помага. Всички видяха как изтича до прозореца, хвана края на юргана и с все сили го задърпа навън. Но за беля точно в този момент една дъска се откърти от покрива и падна върху нещастника. Не го уби, а само го перна с края си по врата, но с това попрището на Андрей Антонович, поне у нас, приключи. Ударът го събори и той изпадна в безсъзнание.

Най-после дойде и навъсеното, мрачно утро. Пожарът се поуталожи, вятърът внезапно спря и настъпи затишие, а след това ситно, като през сито, заваля. Бях вече в другата част на Заречието, далеч от мястото, където се беше строполил Лембке, и тук чух да се говорят твърде странни неща. Излязъл бе наяве един много странен факт: на края на квартала, сред пустошта отвъд зеленчуковите градини, най-малко на петдесет крачки от другите постройки имаше една малка, неотдавна построена дървена къща и тъкмо тази усамотена къща бе пламнала още в самото начало на пожара, едва ли не първа. Дори цялата да беше изгоряла, огънят пак не би могъл да обхване другите къщи поради разстоянието; и обратно — дори цялото Заречие да бе изгоряло, единствено тази къща щеше да оцелее, та накъдето и да духаше вятърът. Излизаше, че пожарът е избухнал тук, отделно, самостоятелно и ще рече, не току-тъй. Но главното е, че къщата не беше изгоряла и на разсъмване в нея откриха нещо много странно. Стопанинът на къщата, един занаятчия от близкото предградие, видял, че новата му къща гори, веднага хукнал и успял да я спаси, разхвърляйки с помощта на съседите струпаните край стената горящи главни. Но в къщата имало квартиранти — добре известният на целия град капитан и сестра му, заедно с доста възрастната им слугиня — и всички тия квартиранти — капитанът, сестра му и слугинята, същата тая нощ били заклани и очевидно ограбени. (Именно тук бе дошъл полицейският началник, когато Лембке спасяваше юргана.) На сутринта новината бе плъзнала из целия град и към усамотената къща се бе устремила една грамадна тълпа, та дори пострадали от пожара в Заречието. Такава навалица беше, че човек просто не можеше да се провре. Тутакси ми разказаха, че капитанът бил намерен с прерязано гърло на пейката, облечен, и че очевидно е бил мъртвопиян, когато са го клали, тъй че нищо не е усетил, а от него изтекло кръв като от „заклан вол“; че сестра му, Маря Тимофеевна, била цялата „надупчена с нож“ и лежала на пода край вратата, тъй че вероятно е усетила убиеца, защитавала се е и се е борила с него. На слугинята, която, изглежда, също се е събудила, била продупчена главата. Съгласно разказа на хазяина им, предната сутрин капитанът идвал при него, бил вече пиян и му показвал много пари, може би двеста рубли. Оръфаният зелен портфейл на капитана бил намерен на пода празен; но скринът на Маря Тимофеевна не бил докоснат и сребърният обков на иконата — също; дрехите на капитана също си били на мястото. Явно, че разбойникът е бързал и е бил човек, запознат с работите на капитана, дошъл е само за парите и е знаел къде са. Ако стопанинът не бе дотичал толкова бързо да гаси, къщата сигурно би изгоряла, „а по обгорелите трупове трудно би могло да се разбере истината“.