Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
— Не знаеш чак толкова много, колкото си мислиш — каза Арейн, — пък и по принцип не си голям мислител. Лордовете ще пощуреят и Създателят ми е свидетел, че ще продължат да ти пробутват Карийн и Дини заедно с обещанията за богатство и красиви прислужнички, но никое от тези момичета няма представа как да се оправя с теб или с Хралупата. Синовете ми ще се смеят зад гърба ти, но няма да се противопоставят на избора ти, а Емилия струва колкото десет от тях, каквото и да си мислят, че знаят за Росал.
Гаред погледна изненадано херцогинята.
— Мислеше, че не знам, ли? — попита Арейн. — Джеса работи за мен. Никога нямаше да изкара момичето пред теб, ако не го бях одобрила.
Посърналото изражение на Гаред постепенно започна да преминава в широка усмивка. Арейн я пресече, преди да е стигнала до ушите му, като вдигна показалец пред лицето му.
— Дръж се добре с това момиче, Гаред Кътър, и с Хралупата на дърваря. Искам да ми се закълнеш.
— Кълна се в слънцето — рече нетърпеливо Гаред.
Арейн кимна.
— И не надебелявай. Това е най-лошото у един мъж. Никой не уважава дебелак на трона, а изгубиш ли уважението, няма да се задържиш дълго на него.
Малцина в тълпата изглеждаха доволни, когато Гаред короняса Росал за Кралица на бала, но подобно на Арейн, никой не беше изненадан. Роджър изсвири нещо триумфално за последния им танц, след което кралските особи се оттеглиха, за да си ближат раните и да кроят планове как да променят решението на Гаред.
Като че ли това изобщо бе възможно. След края на бала празненството продължи в приемните и двамата млади не се разделиха до края.
Аманвах ги гледаше, поклащайки глава.
— Не одобряваш, че се жени за хейсах? — попита Роджър.
— Предвид недостойния подбор от потенциални невести, той нямаше голям избор — отвърна Аманвах.
— Това почти ми прозвуча като одобрение — рече той.
— Щеше да е по-добре, ако баща ми му беше дал подходяща съпруга — каза Аманвах.
Роджър се усмихна.
— Аз лично не мога да се оплача от избора му.
Той се беше поомъглил, когато двамата напуснаха празненството и се оправиха към покоите на Роджър. Големият коридор беше пълен с гости, отиващи към защитените си карети, затова Роджър ги поведе към едно задно стълбище, през което можеха да минат под крилото за гости и да се изкачат до стаите си на четвъртия етаж.
За пръв път Роджър се чувстваше обнадежден. Сватбата щеше да се проведе веднага щом Гаред я уредеше и след това щяха да се приберат у дома, в Хралупата. Кендъл крачеше въодушевено, защото досега не беше свирила на толкова изискано събитие. Тя се въртеше в копринената си бална рокля, прорязана от ярки цветове, и се смееше.
Колив ги поведе надолу по стълбите, все така нащрек за неприятности, както когато излизаше в нощта, въпреки че се намираше в крепостта на херцога.
Но когато стигна до междинната площадка, се разнесе звучно издрънчаване и в рамото му се заби стрела от арбалет.
Всичко сякаш се случваше едновременно. Двама мъже със зелено-златистите наметала на дворцовата стража скочиха от горното стълбище и изблъскаха Кендъл и Сиквах върху Роджър и Аманвах. Роджър падна, като удари брадичката си в последното стъпало, а останалите се стовариха върху него, оставяйки го без дъх.
Колив хвърли копието си в посоката, откъдето бе долетяла стрелата. Някой изпъшка от болка в тъмното и последва второ издрънчаване. Колив успя да вдигне щита си навреме, но тънкият защитен метал беше предназначен да възпира ядрони, а не арбалети. Стрелата премина с лекота през него и острието ѝ се подаде през тила на наблюдателя.
Колив се извърна към стража, който се намираше най-близо до Аманвах, бръкна в робата си и извади един от острите си метателни триъгълници. Вдигна ръка, за да защити господарката си, сякаш можеше да преодолее дори смъртоносната си рана, но след това се свлече на колене, давейки се в собствената си кръв.
Опитаха се да се изправят, но стражите прииждаха от всички страни, въоръжени с къси лакирани палки. Когато един от тях се приближи към Роджър, той метна по него един от скритите в ръкавите му ножове, но все още беше твърде опиянен и пропусна. Стисна здраво другия в ръката си; не искаше да губи единственото му останало оръжие.
Успя да избегне първото замахване с палката. И второто. Преди стражът да успее да замахне трети път, Роджър вече се беше озовал до него и заби ножа си в тялото му.
Но острието беше късо, предназначено за мятане и лесно укриване. Стражът изглеждаше повече ядосан, отколкото наранен, когато удари с палката Роджър през лицето и го просна на пода. Кендъл изтича, за да застане между тях, но стражът я изрита силно в стомаха и тя падна по гръб, като междувременно стъпи върху лицето на Роджър.