Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Тя го прегърна силно и след като се отдръпна, попи сълзите в очите си.
— Имаш време до зазоряване да уредиш нещата си и да се сбогуваш — каза Арейн. — Макар че, ако се съди по това, какъв беше цветът на бузите ти, когато пристигна, предполагам, че вече си уредил някои от тях.
Тя се обърна и тръгна, следвана от Брайър и Джансън, а Лийша и Тамос останаха сами в градината. Той разпери ръце и тя се хвърли в прегръдките му, притискайки го силно към себе си. Ръцете му я обгърнаха и тя заплака тихо, притиснала лице към рамото му.
— Не отивай — прошепна Лийша, макар да знаеше, че това е глупава молба.
— Какъв избор имам, когато брат ми и майка ми са се обединили? — попита Тамос. — Могат да ми вземат Хралупата. Да я дадат на Микаел може би. Сега вече съжалява, че преди не я прие. Питър също. Когато преди няколко месеца им я предложиха, и двамата отказаха, но сега я гледат с гладни погледи.
— Гледат я, защото ти я превърна в нещо повече — каза Лийша. — Хралупарите го знаят. Върнеш ли се там, никой от Анжие няма да може да ти я вземе, ако изобщо се осмелят да опитат.
— Да, може би — отвърна Тамос. — Ако вместо да се бия с красиянците, предпочета да обявя война на брат ми. Но все нещо трябва да обърне течението. Ако красиянците превземат Лактън, въпрос на време е да погълнат всичко на юг от Разделящата река. Кой ще го направи, ако не аз? Безценния ти Арлен Бейлс го няма.
Лийша не обърна внимание на хапливата забележка.
— Тогава ме вземи със себе си.
— Стига глупости — рече Тамос. — Това са седмици наред през вражеска територия, а ти си бременна от пет луни.
— Бях достатъчно силна, за да се изправя срещу група ядрони убийци — отвърна Лийша. — Нима смяташ, че няма да успея да се справя с красиянците?
— Красиянците се бият през деня — напомни ѝ Тамос. — Хора ще защитят ли детето ти от копията и стрелите, докато слънцето грее?
Лийша знаеше, че е прав, но въпреки това се подразни.
— Те просто те използват. Арейн и Райнбек, и двамата. Ти си пионка в политическите им игри.
— А ти какво правиш, Лийша? — попита я настоятелно той. — Знаеше какво ще последва, когато толкова показно се вмъкна в леглото ми. Използва ме, за да прикриеш прегрешението си.
— Знам — рече тя. — И съжалявам…
— А сега аз имам избор — прекъсна я той. — Да се оженя за теб и да чакам неизбежното унижение, или да обърна гръб на единствената жена, която някога съм обичал. — Той се отдръпна от нея. — Може би по-добре да умра.
После се завъртя на пети и я остави в градината сама, чувстваща се така, сякаш някой е изтръгнал сърцето ѝ.
Лийша остана неподвижна за миг, вцепенена от изненада и болка. Но само за миг. После повдигна полите си и изрита обувките от краката си.
— Тамос! — извика тя и хукна след него, забравила за достойнството си.
Не можеше всичко да свърши по този начин. Нямаше да го позволи. Беше толкова близо. Беше го държала в ръцете си. Той беше вътре в нея. Ако ще се разделят, нека да е с целувка, за да бъде Тамос сигурен, че тя го обича.
Тамос сигурно вървеше много бързо или беше тръгнал по друга пътека. Лийша стигна до входа към двореца, но в коридора от него нямаше и следа. Тя тръгна забързано покрай статуите на някогашните херцози и се насочи към покоите му. Сигурно се беше върнал там, за да довърши приготовленията за отпътуването си.
Някъде отпред се разнесоха звуци; идваха от същата ниша, където двамата с Тамос се бяха отдали на страстите си. Дали се беше скрил там от нея? Или просто бе отишъл там, за да даде воля на чувствата си в прегръдката на сенките?
Но някои неща не бяха създадени за сенките. Някои неща имаха нужда от светлина. Лийша извади един защитен камък от кадифената торбичка на кръста ѝ и размърда пръсти, за да активира защитите, изпълвайки нишата с ярка светлина, която за миг прогони сенките.
Но там не се скриеше Тамос. Принцеса Лорейн и лорд Самент бяха заели почти същата поза, в която тя и Тамос си бяха доставили удоволствие. Лордът тласна още два пъти, преди да реагира на светлината; той отстъпи назад, олюлявайки се, и се опита да вдигне панталона си.
Лийша усети как лицето ѝ пламна, приглуши светлината и извърна очи.
— Съжалявам, помислих, че е някой друг.
— Съжалявате или не, вече ни видяхте. — Лорейн се бе съвзела по-бързо и когато се изправи, полите на роклята ѝ просто се свлякоха надолу. Тя пристъпи застрашително към Лийша. — Въпросът е какво ще правим сега?
— Вие не сте обещана на Райнбек. От вас не може да се очаква да се пазите неопетнена заради женен мъж. — Лийша погледна към Самент, който беше успял да се приведе в приличен вид. — Чух, че Юкор е разтрогнал брака ви, но той не е бил с лорд Самент.