Черепният трон

Възможно ли беше свинекоренът да отблъсква магията? Това можеше да обясни много негови свойства и да направи ценната билка още по-полезна.

— Брайър се оказа безценен за съпротивата — рече Арейн. — Той говори красиянски и на пръв поглед дори може да мине за красиянец. Но най-вече може да ходи навсякъде спокойно денем и нощем. Също като твоя Защитен, но без илюзията за величие.

Лийша пропусна обидата покрай ушите си. Арейн не преувеличаваше в твърденията си, че момчето е безценно. То беше богатство, което херцогинята нямаше да раздели с никого. Дори с нея.

— Брайър има контакти в Лактън — каза Арейн. — Той може да отведе армията ти от Хралупата до там, като ви помогне да избегнете красиянските патрули и ви уреди среща с господарите на докове. Те използват като база манастира до езерото.

Тамос повдигна изненадано вежди.

— Райнбек знае ли за това?

Арейн се засмя.

— Разбира се, че не. Онова, което Райни знае, е, че ти сам си открил съпротивата. Но те е изпратил той, което го обвързва с всички обещания, които си принуден да дадеш.

— И какви са тези обещания? — попита Тамос.

Арейн даде знак на Джансън, който подаде на графа навит на руло пергамент. Тамос го разгъна и започна бързо да чете. Лийша надникна над рамото му, за да види.

— Според това лактънците ще трябва да ми се закълнат във вярност — каза Тамос.

— Ако ще си жертваме живота, за да им помогнем, защо да не представим и своите искания? — попита Джансън. — Те са обсадените, не ние.

— Все още не — отбеляза Лийша.

— Въпреки това министърът е прав — каза Арейн. — Засега те имат повече нужда от нас, отколкото ние от тях — факт, който ще е глупаво да пренебрегнем, когато започнем преговорите. Техните войници ще изпълняват заповедите ти в битките. Тази част не подлежи на преговори.

— Разбирам. — Гласът на Тамос прозвуча напрегнато. — Но ти ги караш да се закълнат пред мен, а не пред Райнбек.

— Ти си лорд командир на Дървените войници и граф на провинция Хралупата — каза Арейн. — За тях е по-добре да се съюзят директно с теб.

Тамос поклати глава.

— Райнбек няма да приеме така нещата.

— Райнбек няма да има друг избор — изплющя като бич гласът на Арейн. — Когато научи за това, договорът вече ще бъде подписан, а ти ще си далеч от обсега му и под твое командване ще са три армии. Той няма да има силите да ти се противопостави.

— Да ми се противопостави? Нима ще заема мястото на демона от пустинята и ще завладея Теса?

— Не те карам да я завладяваш — каза Арейн. — Нямаме нужда от това.

— А точно от какво имаме нужда, майко?

— От крал — отвърна тя. — Не от демон. Не от Избавител. Теса се нуждае от крал.

Тамос я погледна безизразно, а Арейн пристъпи напред и взе лицето му в шепите си.

— О, сладко мое момче. Не го мисли сега. Мисли само как да се опазиш, да направиш онова, което трябва да се направи, и да се върнеш при онези, които те обичат.