Паметта на Истанбул
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Colibri
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Паметта на Истанбул». Краткое содержание книги:
– Да не забравяме и тази в „Драман“200 – припомних аз. – Как й беше името?
200 Квартал в околностите на „Фатих“. – Б. пр.
– Джамията на Юнус бей.
– Има и една, как беше, в Егрикапъ, оная върху затвора Анемас – спомни си Демир и за друга джамия.
– Джамията „Иваз ефенди“... Но само тези ли? Например „Караахмед паша“ в „Топакпъ“, в квартал „Еюб“ – джамията „Зал Махмуд паша“, джамията на Синан паша, която съсипахме, като прекарахме улица през градинката на „Бешикташ“, точно срещу нея – тюрбето на Хайдар паша Барбарос, от другата страна на площад „Юскюдар“ пък е джамията, направена от името на Михримах султан, и пак на „Юскюдар“, на морския бряг, е изящната джамия на Шемси Ахмед паша... Джамията „Молла Челеби“ във „Фъндъклъ“, в Салъпазар оная малката джамийка на Кълъч Али паша, която е умалено копие на „Ая София“... А знаете ли, че авторът на „Дон Кихот“, Сервантес, е бил работник в строителството на тази джамия? Нейсе, просто исках да кажа, че произведенията на Синан не се измерват само с броя си. Тюрбето на Селим ІІ в градината на „Ая София“, двете й минарета, колоните, кьошкът на Мурад ІІ в „Топкапъ“ – говореше той, все по-разпалено, сякаш се гневеше на нещо... – Вижте, трудно е дори да се изброят имената на сътвореното от Синан, но великият майстор е вложил ум и вдъхновение във всеки техен отделен детайл – куполите, арките, минаретата, слепите прозорци, комините, прозорците, колонадите, портиците, капителите на колоните, главните порти, вратите, слънчевите часовници, пясъчните часовници, шадраваните, минбарите, михрабите, керамичните плочки, украсите, калиграфските надписи, витражите... всичко е премислял до последната подробност. Дори когато е правил кюллийето „Сюлейманийе“, за малко да пострада, защото е забавил работата по строежа точно заради детайлите. Онези, които не са го долюбвали, разправяли, че няма да може да завърши джамията навреме, и пръскали клюки за това. Като стигнали до султан Сюлейман, той се метнал на коня си и дошъл лично да види как вървят работите.
„Абе, Мимар – рекъл султанът, – защо не си се захванал с моята джамия, ами се занимаваш да си губиш времето с разни незначителни неща?“
Даже го сплашил още повече, като му дал за пример случилото се с нещастния архитект Атик Синан, изградил джамията „Фатих“.
„Не ти ли е за поука архитектът на баща ми султан Мехмед хан?“
Великият Мимар Синан се разтреперил като лист пред падишаха, нито може да продума, нито да отговори нещо.
Султанът ядосано му наредил: „Когато тази сграда бъде готова, бързо ми прати хабер. Иначе – ти си знаеш“.
Без да вдига глава, Мимар Синан му казал следното: „В държавата на благочестивия ни султан джамията ще е готова за два месеца, с божията помощ!“.
Сюлейман Великолепни решил, че от страх Синан дърдори глупости, и се обърнал към агите до себе си: „А бре, я го попитайте и вие този кога ще бъде готова тази сграда?“.
И те също го попитали: „Мимар ага, чухте ли какво заповяда нашият благодетелен падишах? Кога ще бъде затворена вратата на тази джамия, за да бъде напълно готова?“.
Синан им отвърнал с цялото си огромно сърце: „Когато се завършат двата месеца, тогава ще е готова!“.
Тогава султанът призовал двамата аги за свидетели и казал: „Мимар, ако, след като минат два месеца, тя не е готова, пак ще се срещнем с теб“.
Така отговорил, но като се върнал в двореца, пак се размислил. Събрал агите си и им рекъл: „Ясно е, че Мимар е откачил. Може ли работа за няколко години да се свърши за два месеца? Нещастникът сигурно е полудял от страх! Извикайте го и го питайте и вие, вижте какво ще ви отговори и като сравним с това, което ми е казал, ще разберем колко зле е тая работа...“.
Агите от двореца извикали Синан и още веднъж го запитали: „Кога ще е готова сградата?“.
Синан самоуверено им отговорил: „Обещах на нашия падишах да я свърша за два месеца. Дай боже, като станат два месеца, ще й сложа и име, та който го чуе, да я споменава с добро“.
Агите се явили с този отговор пред султана: „Султане, човекът съвсем се е побъркал. Надявал се много скоро да може да се прави намаз в джамията ви!“.
И след два месеца, както обещал, Синан предал готовата джамия. А султанът, който смятал това за невъзможно, за да се извини на архитекта за грубостта си към него, му подал ключовете на джамията и му казал: „Ти трябва да отвориш Божия дом, който съгради, с чистото си сърце и с молитвите си!“.
Такъв гений бил Синан. Всяко негово творение било уникално! Той никога не се повтарял – винаги правел нещо съвсем различно!