Паметта на Истанбул

Наистина нищо подобно не изплуваше в паметта ми.

– Да не грешите, момчета? Аз не бих одобрил убийството на хора. По каквато и да било причина.

– Беше пиян и не беше на себе си. Може да е бил някой друг Невзат, измъкнал се от униформата си на свобода.

– Не мисля – опитвах се да се защитя аз, но наистина приятелите ми нямаха никаква причина да лъжат. – Трябва бая да съм пийнал, та чак да съм си загубил ума.

– Вярно, много беше пил, не чак да си загубиш акъла, но колкото да загубиш здравия си разум.

– Грешни неща съм казал тогава – признах си аз, посягайки към чашката. – Колкото и негодници, заслужаващи смърт, да има в този град, ако съм казал „да ги убием“, значи, съм казал нещо много грешно. Хайде да пием! – вдигнах чаша аз.

Първа Евгения се чукна с мен.

– Да пием за живота, не за смъртта!

И приятелите ми не останаха по-назад:

– За живота!

След като обаче сложихме обратно чашите на масата, продължихме да говорим за убийците. По-право, аз ги върнах на същата тема.

– Да, Йекта, какво ще кажеш за мястото на следващата жертва? Кажи да видим къде според теб би могло да бъде?

Този път той не се засегна.

– Не им знам мисленето на убийците, но ако ме питат мен, бих казал – при „Сюлейманийе“. Най-великолепното творение на Сюлейман Законодателя. Времето на възход на Османската империя. И според мен сред стотиците постройки на Мимар Синан това е истинският му шедьовър!

– Стотици ли? – попита Евгения, на която бройката се беше сторила малко попреувеличена. – Наистина ли е направил толкова много?

– Четиристотин произведения – натъртваше на всяка дума Йекта. – Трудно е да се каже точната им бройка, но историците са убедени, че са толкова. Не само в Истанбул – от Одрин до Багдад, по цялата територия на империята. Джамията „Селимийе“, която е едно от най-важните му творения, както знаете, е в Одрин. Джамии, медресета, тюрбета, имарети, болници, хамами, кервансараи, ханове, акведукти, мостове, кьошкове, дворци... Да, ужасно много неща е съградил Синан – само за един живот!

– А и животът му е бил доста дългичък! – добавих аз наученото от майка ми. – Живял е почти сто години.

– Деветдесет и нещо. Да беше стиснал малко зъби – и щеше да ги докара до сто... Но и за такъв дълъг живот пак е много нап­равеното от него...

– Да не забравяме, че зад него е стояла огромна империя – продължи мисълта му Евгения. – И то в най-блестящия, най-богатия си период.

– Еее, естествено, ако не беше толкова богата, нямаше да е толкова успешен. Така е, той е бил архитект на империята. С нейна помощ и подкрепа е успял да сътвори великолепните си пос­тройки. Но ако питате мен – истинското произведение на Мимар Синан е този град. Във всяко ъгълче на Истанбул, не само зад градските стени, на всяко място в града се възправят творенията му. Дори е построил джамията в нашия квартал „Балат“ – „Феррух Кетхуда“ в Айвансарай.