Смъртоносно бяло
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Корморан Страйк (bg) #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0382-7
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносно бяло». Краткое содержание книги:
Страйк едва сега забеляза, че венчалният и годежният й пръстен липсваха. Толкова бе свикнал да я гледа без тях, докато се представяше за Вениша Хол и Боби Кънлиф, че не му бе хрумнало как отсъствието им в този ден би могло да е натоварено със значение, само че не бе склонен да зададе директен въпрос по причини, нямащи никаква връзка с правата на служителя.
– С Матю се разделихме – каза Робин намръщена към преминаващия трафик в усилие да не се разплаче отново. – Преди седмица.
– О – промълви Страйк. – По дяволите. Съжалявам.
Но загриженото изражение бе в пълен разрез с действителните му чувства. Мрачното му настроение тъй внезапно се бе разсеяло, че сякаш от трезво състояние изведнъж се оказа изпил три халби бира. Миризмата на гума, прах и прегоряла трева му върна спомена за паркинга, където по случайност я целуна по устата. Той отново всмукна от цигарата си и се постара емоциите да не проличат по лицето му.
– Знам, че не биваше да говоря така на Герайнт Уин – каза Робин и сълзите отново закапаха. – Не беше редно да споменавам Рианон, но изгубих контрол... Проклетите мъже за всички съдят по себе си!
– Какво се случи с Мат?
– Спеше със Сара Шадлок – отвърна гневно Робин. – Годеница е на най-добрия му приятел. Оставила беше обица в леглото ни и аз... о, по дяволите...
Тя скри лице в шепите си и с чувството, че няма какво повече да губи, се разплака истински, защото вече напълно се бе опозорила в очите на Страйк и единственото от живота й, което се стремеше да запази, беше накърнено. Колко доволен би бил Матю да я види рухнала край магистрала в доказателство на твърденията му, че е негодна да върши работата, която обичаше, осакатена завинаги от миналото си заради това, че два пъти бе попаднала на неподходящото място в неподходящото време и с неподходящите мъже.
Нещо тежко легна върху плещите й. Страйк я бе прегърнал през раменете. Беше едновременно утешаващо и злокобно, защото той никога не го беше правил преди и тя бе сигурна: това бе прелюдията към заключението му, че е негодна за работа, ей сега щеше да й каже, че отменят следващото си интервю и се връщат в Лондон.
– Къде си отседнала?
– На канапето на Ванеса – отвърна Робин и трескаво се мъчеше да изтрие мокрото си лице и носа си. От онова, което течеше от тях, джинсите й бяха подгизнали на коленете. – Но вече си намерих ново жилище.
– Къде?
– В Килбърн, стая в къща със съквартиранти.
– По дяволите, Робин – рече Страйк. – Защо не ми каза? Ник и Илза имат съвсем прилична стая за гости, биха се радвали...
– Не мога да се натреса на приятелите ти – задавено продума Робин.
– Няма да е натрисане – отвърна Страйк. Тикна цигара в устата си и взе да рови в джобовете си със свободната си ръка. – Харесват те и можеш да останеш там няколко седмици, докато... Аха, знаех си, че имам някъде. Само е смачкана, не съм я използвал... нямам спомен поне...
Робин взе салфетката и с едно мощно издухване на носа я накара да се разпадне.
– Слушай... – подхвана Страйк, но Робин мигом го прекъсна.
– Не ми казвай да си взема отпуск. Моля ти се, недей. Добре съм, способна съм да работя, от цяла вечност не бях имала паническа атака преди тази сега и...
– Не ме изслуша.
– Добре, прощавай – измърмори тя, стиснала в юмрук мократа салфетка. – Продължи.
– След като преживях експлозията, не можех да се кача в кола, без да направя това, което ти направи току-що: изпадах в паника, избиваше ме студена пот и буквално се задушавах. Известно време бях готов на всичко, само да не ме вози някой друг. И да си кажа право, още имам проблеми с това.
– Нямах представа – промълви Робин. – Не ти личи.
– Е, защото ти си най-добрият шофьор, когото познавам. Да ме видиш само с проклетата ми сестра. Работата е там, Робин... О, мамка му.
Беше пристигнала кола на пътната полиция и спряха зад изоставения ленд роувър, явно озадачени защо пътниците от него седяха в тревата на петдесет метра разстояние, без да ги е грижа за съдбата на зле паркираното им превозно средство.
– Виждам, не сте се разбързали много – подхвърли иронично по-едрият от двамата полицаи. Самодоволството му видимо подсказваше, че се има за шегаджия.
Страйк свали ръката си от раменете на Робин и двамата се изправиха, като Страйк го стори доста тромаво.
– Стана й лошо в колата – обясни спокойно Страйк. – Внимавайте да не ви оповръща.
Върнаха се в колата. Колегата на първия полицай надничаше към кръглата бланка за платена такса, залепена на стъклото.
– Не можеш да срещнеш по пътищата много коли на тази възраст – коментира той.