Спътниците на Страйк в метрото му оставяха повече пространство от необходимото в събота сутрин, като дори се съобразяваха със сака му с инструменти. Обикновено лесно си пробиваше път през тълпа благодарение на едрата си фигура и боксьорски профил, но сега, докато мърмореше и ругаеше под нос, изкачвайки с мъка стъпалата на метростанцията на стадион „Уембли“ – асансьорите не работеха – минувачите бяха особено старателни да не се блъскат в него и да не му се пречкат.
Основната причина за лошото настроение на Страйк беше Мич Патерсън, когото бе зърнал сутринта от прозореца на офиса да се спотайва във вход, облечен в джинси и суитшърт с качулка, съвършено неподходящи за възрастта и фигурата му. Страйк бе озадачен и ядосан от новата поява на детектива, но тъй като не разполагаше с друг изход освен вратата към Денмарк Стрийт, повика такси, поръча да го чака в края на улицата и излезе чак когато то вече бе там. Изражението на Патерсън, когато Страйк го поздрави с „Добро утро, Мич“, би го развеселило, ако не бе толкова обиден, дето Патерсън бе решил, че ще му се размине да наблюдава агенцията собственолично.
Чак до метростанцията „Уорън Стрийт“, където поиска от шофьора да го остави, Страйк бе свръхбдителен, разтревожен, че Патерсън е бил само примамка, за да даде възможност на втори, не така натрапчив човек, да го проследи. Дори сега, когато изкачи стълбите към стадион „Уембли“ задъхан и изпотен, се обърна да огледа тълпата за някой, дето би се снишил и извърнал, за да скрие лицето си. Нямаше такъв. Страйк заключи, че Патерсън работи сам, вероятно станал жертва на недостиг на работна ръка, толкова добре познат на самия него. Фактът, че Патерсън бе решил да покрие лично тази задача, вместо да я прескочи, предполагаше, че някой му плаща добре.
Страйк намести сака с инструментите по-стабилно през рамо и се отправи към изхода.
След като бе разсъждавал по въпроса по време на дискомфортното си пътуване, Страйк можа да измисли три причини за появата на Патерсън. Първата бе, че пресата е дочула за интересно ново развитие в Централното управление на полицията относно смъртта на Чизъл и това бе накарало вестника да наеме отново Патерсън, та да се опита да разбере какво е намислил Страйк и колко знае.
Втората възможност бе, че някой плаща на Патерсън да следи Страйк с надежда да осуети работата му. Това би означавало, че работодателят на Патерсън е някой, когото Страйк разследваше в момента, в който случай изглеждаше логично Патерсън лично да се заеме със задачата: целият смисъл би бил да се дестабилизира Страйк, като му се покаже, че е наблюдаван.
Третата вероятна причина за подновения интерес на Патерсън към него най-много тревожеше Страйк, защото имаше усещането, че точно тя е истинската. Вече беше наясно, че е забелязан във „Франкос“ с Шарлот. Информаторът му беше Изи, на която се бе обадил с надеждата да подкрепи с подробности теорията му, още несподелена с никого.
– Чух, че си вечерял с Шарлот – изтърси тя, преди той да е успял да й зададе въпрос.
– Нямаше никаква вечеря. Останах с нея двайсет минути, защото не се чувстваше добре, после си тръгнах.
– О, прощавай – смути се Изи от тона му. – Не че си вра носа. Роди Форбс бил във „Франкос“ и ви видял двамата...
Ако Роди Форбс, който и да беше той, разпространяваше из Лондон, че Страйк е извел бременната си и омъжена бивша годеница на вечеря, докато съпругът й е в Ню Йорк, таблоидите определено биха проявили интерес, защото всичко, свързано с необузданата, красива и аристократична Шарлот, беше новина. Името й изпъстряше клюкарските рубрики още откакто бе шестнайсетгодишна и разните й премеждия – бягството от училището, престоите в рехабилитационни и психиатрични клиники – бяха надлежно документирани. Възможно бе дори Патерсън да е нает от Джаго Рос, който със сигурност можеше да си го позволи. Ако страничният ефект от проследяването на движенията на жена му бе съсипване на бизнеса на Страйк, Рос без съмнение би го приел като бонус.
