Смъртоносно бяло

– Не – издуха Страйк дима встрани от нея. – Просто се чудех дали си се замисляла за бъдещето.

– Искаш да напусна ли? – още по-уплашена попита Робин. – Да се заловя с нещо...

– Да му се не види, Елакот, не! Питам те дали си мислила за бъдещето, толкоз!

Той наблюдаваше Робин, докато тя отпушваше малката бутилка.

– Естествено, че съм мислила – изрече несигурно тя. – Надявах се да постигнем по-здравословно банково салдо, та да не я караме ден за ден, но аз си обичам... – гласът й потрепна – ...обичам си работата, знаеш го. Само това искам. Да я върша, да ставам по-добра в нея и... евентуално да направим агенцията най-добрата в Лондон.

Ухилен Страйк чукна с халбата си нейната бутилка.

– Имай предвид, докато правя следващото изказване, че и двамата искаме едно и също, нали? Освен това можеш да пиеш. Теган ще излезе в почивка чак след четиресет минути, а имаме много време за убиване, докато се отправим довечера към долчинката.

Страйк я изчака да пийне от шампанското, преди да продължи.

– Да се преструваш, че си добре, когато не си, не е сила.

– Ето тук грешиш – възрази Робин. Шампанското с неговите мехурчета върху езика й я напомпа с кураж още преди да е стигнало до мозъка й. – Понякога да се държиш, сякаш си добре, те кара да се чувстваш добре. Има моменти, когато трябва да покажеш смело лице пред света и след известно време това вече не е преструвка, а част от теб. Ако бях чакала да стана готова да напусна стаята си след... знаеш кое... още щях да съм си там. Налагаше се да я напусна, преди да съм готова. И – заяви тя, като погледна със зачервените си и подпухнали очи право в неговите – работих с теб две години, като те гледах как упорстваш и хукваш тук и там, когато сме наясно как всеки лекар би ти казал, че трябва да почиваш с вдигнат крак.

– И докъде ме докара това? – посочи Страйк основателно. – Превърнах се в инвалид за цяла седмица и сухожилието ми виеше за милост всеки път, щом извървявах петдесет метра. Щом искаш да правиш паралел, хубаво. Аз пазя диета, правя си упражненията...

– А вегетарианският бекон гние в хладилника ти.

– Да гние ли? Това чудо е като промишлен каучук, ще ме надживее. Слушай – не се остави да бъде отклонен той, – цяло чудо щеше да е, ако не бяха те сполетели остатъчни ефекти след случилото се миналата година. – Очите му подириха крайчето на моравия белег, подаващ се от маншета на ризата й. – Нищо в миналото ти не пречи да вършиш тази работа, но трябва да се грижиш за себе си, ако искаш да продължиш с нея. В случай че ти трябва време да си починеш...