Каин и Авел [bg]

Автор: Арчер Джеффри
Серия: Каин и Авел #1
Год: 2002
Язык: болгарский
Год: Бард
ISBN: 9545853417
Переводчик: Емилия Л. Масларова
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“. Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.

Перейти на страницу:

— Да — потвърди Авел. — Ще се разправям с Каин, щом приключи делото. А сега, господин Джилкс, ме слушайте, и то внимателно. Върнете се незабавно при Осбърн и му кажете, че Хари Смит е продал папката на Уилям Каин, а той използва съдържанието й, за да си отмъсти и на двамата — наблегнете върху „и на двамата“. Обещавам ви, че щом чуе това, Осбърн няма да изрече и дума пред съда, каквото и да е обещал пред ония от Министерството на правосъдието. Хенри Осбърн е единственият човек по тая земя, който мрази Каин повече и от мен.

— Както кажете — отвърна Джилкс, който определено не бе съвсем убеден, — но ми се струва, господин Розновски, че трябва да ви предупредя: той и досега прехвърля цялата вина върху вас и не ни е помогнал с нищо.

— Обещавам ви, господин Джилкс. Разбере ли, че е замесен Каин, отношението му веднага ще се промени.

Х. Трафорд Джилкс си издейства разрешение да прекара същата вечер десет минути с Хенри Осбърн в неговата килия. Осбърн го изслуша, но не каза нищо. Адвокатът бе сигурен, че новината не е направила никакво впечатление на основния свидетел на обвинението, но реши да изчака до другата заран и чак тогава да съобщи на Авел Розновски. Предпочиташе клиентът му да се опита да поспи преди началото на делото, насрочено за следващия ден.

Четири часа преди съдебното заседание един от надзирателите, отишъл да занесе на Хенри Осбърн закуска в килията, го намери обесен. Осбърн висеше на вратовръзката с емблемата на Харвардския университет.

Заседанието започна без основния свидетел на обвинението, което отново поиска отлагане. След като изслуша поредната страстна пледоария на Х. Трафорд Джилкс за здравословното състояние на клиента му, съдията отхвърли искането. Обществеността следеше по телевизията и вестниците всяка дума от „делото срещу Чикагския барон“, за ужас на Авел в съдебната зала седеше и Зофя, дошла да позлорадства. След девет дни прения обвинението си даде сметка, че е на път да загуби, и предложи на Х. Трафорд Джилкс да се споразумеят. По време на почивката адвокатът обясни на Авел какво искат.

— Ще снемат всички обвинения в подкуп, ако се признаете за виновен по обвинението, че сте се опитвали да повлияете незаконосъобразно на държавен служител.

— А ако откажа, имам ли шансове да се измъкна?

— Да, петдесет на петдесет — обясни Джилкс.

— А ако ме осъдят, колко ще ми дадат?

— Съдията Прескот не си поплюва. Ще ви осъди най-малко на шест години.

— А ако приема предложението на прокуратурата и се призная за виновен по двете по-леки обвинения, какво ме очаква?

— Солена глоба. Ще се изненадам, ако ви осъдят на повече — поясни Джилкс.

Известно време Авел обмисля възможностите.

— Ще се призная за виновен. Хайде най-после да приключваме.

Прокурорът уведоми съдията, че се отказва от петнайсет от обвиненията срещу Авел Розновски. Х. Трафорд Джилкс се изправи и съобщи, че клиентът му желае да се признае за виновен по останалите две обвинения в злоупотреба. Съдебните заседатели бяха разпуснати и съдията Прескот тегли едно конско на Авел, напомняйки му, че правото да развива бизнес не включва правото да подкупва държавни служители. Подкупът бил престъпление, при това тежко, ако го извършвал умен, кадърен човек, на когото не му се налагало да пада толкова ниско. В други държави, натърти съдията, от което Авел отново се почувства жалък имигрант, рушветът може и да е нещо обичайно, в Съединените американски щати обаче той бил недопустим. Съдията Прескот осъди Авел на половин година условно и на глоба от двайсет и пет хиляди долара плюс разходите по делото.

Джордж заведе Авел в мансардния апартамент в „Барон“ и цял час пиха уиски, докато накрая Авел рече:

— Свържи се, Джордж, с Питър Парфит и му брой единия милион, който иска за своите два процента от банка „Лестър“: веднъж да притежавам осем на сто от банката, ще се възползвам от точка седма на правилника на „Лестър“ и ще довърша Уилям Каин в заседателната зала на собствения му управителен съвет.

Джордж кимна, без да казва нищо.

Няколко дни по-късно Държавният департамент оповести, че Полша е получила статут на най-облагодетелствана нация в търговията със Съединените щати и следващият американски посланик във Варшава се казва Джон Мурс Кабът.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?