Каин и Авел [bg]

— Господа, заседанието днес е свикано, защото в банката е постъпило искане от господин Авел Розновски от хотелска верига „Барон“ — един престъпник с влязла в сила присъда, който има наглостта да ме заплашва, че ще се възползва от осемте си процента от акциите на „Лестър“, за да ни притиска до стената, и ако не подам безусловно оставка като директор и председател на управителния съвет, щял да погълне банката. Всички вие знаете, че до излизането ми в пенсия остават само девет години и ако напусна преди това, финансовият свят ще го изтълкува превратно. — Уилям си погледна бележките и реши да изиграе своя коз. — Готов съм, господа, да предоставя на банката целия си дял и още десет милиона от личните си средства, така че да противодействате на всеки ход на господин Розновски и да бъдете сигурни, че „Лестър“ няма да претърпи финансови загуби. При тези обстоятелства, господа, се надявам на пълната ви подкрепа в битката ми с Авел Розновски. Сигурен съм, че не сте от хората, които ще се поддадат на такова просташко изнудване.

В залата се възцари мълчание. Уилям бе убеден, че е победил, точно тогава обаче Джейк Томас поиска да узнае какви са взаимоотношенията му с Авел Розновски. Уилям се изненада, но се съгласи без колебание. Джейк Томас не го плашеше.

— Тази вендета между вас и Авел Розновски — заяви по-младият банкер — продължава вече трийсетина години. Смятате ли, че ако приложим вашия план, тя ще приключи?

— Какво още може да направи той? Какво още? — запъна се Уилям и огледа насъбралите се с надеждата да го подкрепят.

— Няма откъде да знаем, но при положение че държи осем на сто от акциите на банката, разполага с правомощия, не по-малки от вашите — заяви новоизбраният главен секретар на банката, който не бе посочен от Уилям и бе голям дърдорко. — Едно знаем със сигурност: никой от двамата явно не може да се откаже от тази лична вражда. Предложихте десет милиона, за да защитите финансовото ни положение, но ако Розновски наистина има последната дума при взимането на решения, ако е в правото си да свиква заседания и да определя дали ще се сливаме с други фирми, без да се съобразява с интересите на „Лестър“, това безспорно ще предизвика паника. Банката и свързаните с нея фирми, към които като директори имаме дълг, ще бъдат в най-добрия случай силно затруднени, а в най-лошия могат и да се сринат.

— Не, не — възрази Уилям. — Аз ще помогна с лични средства, така с лекота ще противодействаме на Розновски.

— Днес сме се събрали — продължи главният секретар, — за да решим дали изобщо има смисъл управителният съвет да му противодейства. Дали в крайна сметка не сме обречени да загубим?