Каин и Авел [bg]

— Виж какво, Джордж, поемаш хотелската верига най-малко за три месеца, докато ние с господин Джилкс подготвим защитата. Дано не се налага да я управляваш сам и след това — рече той и се опита да се засмее.

— Няма да се наложи, Авел, сигурен съм. Господин Джилкс ще те измъкне, ще видиш. — Джордж взе дипломатическото куфарче и докосна своя приятел по ръката. — Усмихни се — заръча му той и си тръгна.

— Направо не знам какво щях да правя без Джордж — сподели Авел с адвоката, след като двамата седнаха в хола. — Преди близо четирийсет години пристигнахме с един кораб в Щатите и оттогава сме преживели заедно какво ли не. Сега над главите ни са надвиснали още по-черни облаци. Да се захващаме за работа, господин Джилкс. Има ли някакви вести за Хенри Осбърн?

— Не, но съм пуснал по дирите му шестима души. Доколкото разбрах, и от Министерството на правосъдието го търсят още толкова, така че рано или късно ще го намерим, дано обаче онези от министерството не ни изпреварят.

— А на кого е продал папката? — поинтересува се Авел.

— Натоварил съм свои хора в Чикаго да проучат.

— Добре — рече Авел. — Сега да видим имената в папката, която ми оставихте снощи.

Джилкс започна с това, че изчете точка по точка обвинителния акт.

След близо три седмици, през които двамата се срещаха едва ли не всеки ден и Джилкс се увери, че Авел няма какво повече да му каже, той остави клиента да си почине. През тези три седмици и хората на Джилкс, и Министерството на правосъдието така и не се натъкнаха на нищо, което да им подскаже къде е Хенри Осбърн. Адвокатът не се добра и до човека, на когото Хенри бе продал информацията, и се питаше дали Авел не греши в догадките си.

С наближаването на делото Авел вече си мислеше, че не е изключено наистина да се озове зад решетките. Беше на петдесет и пет години и се плашеше и срамуваше, че може би ще прекара последните няколко години от живота си по същия начин, както и първите. Както бе изтъкнал Х. Трафорд Джилкс, ако от прокуратурата се доберяха до доказателства, в папката на Осбърн имаше достатъчно данни, за да лепнат на Авел доста тежка присъда. Той го смяташе за несправедливо и беше много ядосан. Злоупотребите, които Хенри Осбърн бе извършил заради него, наистина бяха тежки, затова пък си бяха и твърде разпространени. Авел се съмняваше, че е възможно фирмата ти да се развива или да тръгнеш от нулата и да спечелиш, ако не даваш подкупи, описани влудяващо точно и подробно в папката на Трафорд Джилкс. Той си спомни с горчивина гладкото, безизразно лице на младия Уилям Каин, всичките тия години седял в кабинета си в Бостън върху камарата наследени пари, чийто позорен произход беше погребан под няколко поколения почтеност. После Флорентина му прати трогателно писмо, в което беше пъхнала и няколко снимки на сина си и в което казваше, че още обича и уважава баща си и е убедена в невинността му.