Бунт [bg]

Следващата стая беше най-голямата от трите, на които беше разделена залата. Залата се простря пред очите му, замъглена от запалените свещи. Имаше пейка и маса, където той се хранеше, а в изграденото от глина огнище гореше огън. Под изцапаните му с кал ботуши зашумоля блатен тъжник, с който пръстеният под беше застлан като с ухаен килим. На закачалката висяха дрехи, негови и на Катрин. В няколко сандъка беше прибрана бронята му, а мечът му висеше между две подпори, забити в стената. На масата имаше гледжосана синя кана, две чаши и остатъци от ядене, които не бяха там, когато беше излязъл сутринта. Пламъците на полуразтопените остатъци от свещи трептяха. Робърт огледа познатата му обстановка, но в този миг отново чу слаб вик и погледът му се насочи към леглото до стената в далечния край на стаята. Беше скрито от тънки завеси, които висяха от една греда отгоре. Блатният тъжник заглуши стъпките му, когато прекоси стаята. Стигнал до леглото, Робърт хвана завесите и ги разтвори.

Видя първо Катрин. Беше гола, зачервеното й лице беше вдигнато нагоре към тавана, а очите й бяха затворени. Под нея лежеше мъж, стиснал здраво разкрачените й бедра. Като чу дръпването на завесите, Катрин рязко отвори очи. Леко разтворената й от удоволствие уста рязко се отвори от ужас и тя се отскубна от мъжа, който се обърна и изруга, когато видя Робърт, застанал над леглото. Катрин се дръпна назад, сграбчила смачканата ленена завивка, за да прикрие голотата си. Мъжът, в когото Робърт разпозна местен младеж, нает от него да работи по защитата на града, се претърколи през леглото и взе гащите си, хвърлени на пода. Беше на не повече от осемнадесет години, със свежо и гладко лице. Мъжкото му достойнство, което стърчеше гордо изправено и лъскаво, вече беше започнало да спада между краката. Намъкна гащите си и завърза връвта около тесния си кръст под погледа на безмълвния Робърт. Чуваше се ускореното дишане на Катрин. Тя бързо премести поглед от Робърт към мястото, където стоеше Александър.