Бунт [bg]

Хъмфри де Бун, с обляно от пот лице под шлема препускаше посред свитата на баща си надолу по по-ниските хълмове, където шотландците бягаха към потока. Знаеше, че битката е спечелена. Сега задачата им беше да ликвидират всеки мъж на това бойно поле. Хъмфри вече беше използвал копието си и сега държеше в ръка широкия си меч. Замахна с всичка сила към врата на един мъж, който бягаше пред него. Усети за миг съпротива при удара, но тя изчезна. Шотландецът изостана и се строполи с отрязана глава. Бащата на Хъмфри беше малко по-напред и преследваше група копиеносци, които се опитваха да се доберат до потока. Графът ги следваше упорито, размахвайки копието си. Изведнъж конят се строполи под него.

Хъмфри извика, видял баща си да пада. Бойният кон, който беше станал по-тежък от бронята на гърба му, седлото и самия Херефорд в броня от главата до петите, полетя напред в едно блато. Хъмфри извика на хората си да го следват и пришпори коня към баща си, който беше изпуснал копието си и се опитваше да накара животното да излезе от гъстата кал. Конят цвилеше и въртеше глава, но от движението затъваше още по-дълбоко.

Трима от шотландските копиеносци, които графът беше преследвал, сега се обърнаха срещу него. По-леки и по-подвижни, без тежки брони, те бяха затънали само до коленете в калта. Хъмфри нададе предупредителен вик, който отекна отчаяно в шлема му, когато двама от копиеносците се нахвърлиха върху баща му.

Графът успя да отбие едно от копията с щита си, но другото се заби в него отстрани под ребрата. От силата на удара връзките на ризницата му се скъсаха и потънаха заедно с подплатата в тялото му. Раната не беше смъртоносна, защото бронята намали силата на удара и само върхът на копието проникна в плътта, но при сблъсъка конят потъна почти до шия и графът загуби равновесие. Когато Херефорд се катурна на една страна, под тежестта му копието потъна по-дълбоко между ребрата, пронизвайки белия му дроб.