Разгромът
- Автор: Хърн Лиан
- Серия: tales of the otori #4
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 978-954-528-754-1
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Разгромът». Краткое содержание книги:
Точно преди Инуяма ги пресрещна доктор Ишида, който бе докарал товарни коне и нови запаси от мека хартия и копринена вата, както и билки и мехлеми. Под грижите му мнозина, които иначе бяха обречени, се посъвзеха и макар че Ишида не й обещаваше нищо, у Шигеко покълна крехката надежда, че Хироши може да оцелее.
Мрачен и мълчалив, в мислите си Ишида явно бе някъде другаде. Когато не се занимаваше с ранените, предпочиташе да крачи редом с кирина. Странното същество се движеше бавно. Очевидно не беше добре — изпражненията му бяха почти течни, а костите му бяха изпъкнали. Иначе беше благ както винаги и видимо се радваше на компанията на Ишида.
Шигеко научи за смъртта на малкото си братче и за състоянието на майка си, която очевидно бе загубила разсъдъка си от мъка; копнееше да се върне в Средната провинция, за да бъде с баща си. Беше силно разтревожена и за близначките. Ишида й каза, че е видял Мики в Хаги, но никой не знаеше къде е Мая. След седмица в Инуяма лекарят обяви, че трябва да замине за Хофу, тъй като непрестанно мислеше и се тревожеше за съпругата си Шизука.
Те обаче нямаха никакви вести и при това положение изглеждаше глупаво да рискуват и да продължат нататък — не знаеха кой държеше пристанищния град, къде се намираше Зенко с армията си, нито докъде бе стигнал Кахей по пътя към дома.
И бездруго киринът вече не бе в състояние да пътува, а и за Хироши щеше да е по-добре да остане в града, докато поукрепнеше. Шигеко се примири, че ще изчака в Инуяма, докато получи някакви вести от баща си. Помоли Ишида да остане с нея, за да й помага в грижата за ранените и кирина. Той прие, макар и с неохота. Шигеко му бе неимоверно признателна за компанията; накара го да разкаже пред Минору онова, което знаеше, и се погрижи всички събития, в това число най-мрачните, да бъдат отразени правдиво.
Луната на осмия месец бе в първата си четвърт, когато най-накрая дойдоха пратеници, но нито те, нито писмата, които носеха, отговаряха на очакванията й. Пристигнаха с кораб от Акаши и носеха герба на Сага Хидеки върху робите си, държаха се с голяма почит и смиреност и помолиха да разговарят лично с владетелката Маруяма. Шигеко бе озадачена; за последен път бе видяла господаря им ослепен от собствената й стрела. Ако очакваше нещо от него, то бе боен кораб. За първи път от седмици си даде сметка за външния си вид; изкъпа се, изми старателно дългите си коси и взе назаем елегантни роби от леля си Аи, тъй като нейните премени бяха изоставени, докато се придвижваха от столицата. Посрещна пратениците в помещението за аудиенция в резиденцията на крепостта; те бяха донесли множество дарове и писма, написани лично от Сага Хидеки.
Шигеко ги поздрави изискано, прикривайки смущението си.
— Надявам се, че владетелят Сага се намира в добро здраве — рече любезно.
Те я увериха, че господарят им се е възстановил след раната, която е получил в битката; вече не виждал с лявото око, но иначе бил много добре.
Тя даде нареждания пристигането на гостите да се ознаменува с възможно най-пищна церемония. После се оттегли, за да прочете какво й бе написал владетелят Сага. „Вероятно ми отправя някаква заплаха, каза си, или търси възмездие.“ Но тонът на писмата бе съвсем различен, сърдечен и почтителен.
Пишеше й, че искрено съжалявал за това, че е извършил нападение срещу владетеля Отори; смятал, че единствената стратегия за удовлетворителен изход била да се сложи край на заплахите към Отори от страна на Араи, а това можело да се осигури чрез брак между него и владетелката Маруяма. Ако тя се съгласяла на годеж, той щял незабавно да се разпореди армията му да се сражава редом с владетеля Отори и с великия му главнокомандващ Мийоши Кахей. Не споменаваше нито дума за раните си; когато свърши писмото, наред с учудването и гнева, които я обзеха, Шигеко изпита и нещо прилично на възхищение. Той се бе надявал да наложи собствената си власт над Трите провинции първо чрез заплахи, после — с хитрост и накрая — със сила, осъзна тя. Бе претърпял поражение в една битка, но не се бе отказал, даже напротив — готвеше се за нова атака, но бе сменил тактиката.