Том 5 (Исторически драми) [bg]

ЕКСЕТЪР

И в същата украса той сега

подхранва равнината. А до него,

побратим негов по достойни рани,

лежи граф Съфък. Първи той издъхна,

а Йорк, насечен, допълзя до него,

сред локва кръв брадата му изви

и, разцелувал бликащите рани

по страшния му образ, той извика:

„Почакай, братовчеде! Към небето

и моята душа ще тръгне с твойта.

Не бързай! Нека заедно да литнат,

тъй както заедно в тоз мъжки бой

докрай със теб изпълнихме дълга си!“

Аз приближих, за да му вдъхна бодрост,

но той с усмивка бледа, стиснал слабо

ръката ми, продума: „Драги лорде,

предайте мойте поздрави на краля!“,

а след това обърна се към Съфък

и с кървава ръка обвил врата му,

целуна го по устните и тъй,

издъхвайки, с кръвта си подпечата

последния си договор за обич.

Бе толкоз нежна сцената, че тя