Том 5 (Исторически драми) [bg]

КРАЛЯТ

                Кой иска туй?

Вий, Уестморланд? Не, драги братовчеде!

Ако е рекъл Господ да загинем,

за нашата страна, ще бъдем доста

и колкото сме днес; ако е рекъл

да оцелеем — колкото по-малко,

по-много чест за всеки. Божа воля!

Затуй те моля: ни един войник

недей да искаш в повече! Ей Богу,

не съм за злато жаден и нехая

кой щял на моя сметка да се храни

или да носи моите одежди;

към външните блага съм равнодушен,

но ако жаждата за чест е грях,

то няма втори грешник като мене

на тоя свят! Не, драги братовчеде,

недей да искаш повече войници!

Кълна се, не си давам от честта

частицата, която би ми взел

един войник във повече, ей Богу!

Недей го иска, братко Уестморланд!

Наместо туй оповести, че който

бои се да участва в тази битка,

щом само заяви го, ще получи

свободен пропуск и пари за път:

не искам да умра до някой, който

не иска да умре със своя крал!

Денят е днеска Криспиановден336

и който подир него жив се върне,

на пръсти ще се вдига, ще израства,

щом някъде се чуе това име;

и всяка есен до дълбока старост

съседи той ще сбира на гощавка

и ще им казва: „Утре, драги мои,

е Криспиановден!“ И след това,

ръкав засукал, белег ще показва

със горди думи: „Оттогаз го имам!“

Забравят старците, но той ще помни

с подробности — и с някоя прибавка! —

за свойте подвизи на тоя ден

и имена отдавнашни — крал Хари,

Солзбъри, Бедфорд, Уорик, Глостър, Талбот

и Ексетър — привични, всекидневни,

в устата на старика ще възкръсват

сред пенестите чаши. И таз повест

на своя син той често ще разказва

и докогато свят светува, никой

не ще си спомня Криспиановден,

без ние да изникнем в паметта му…

Да, ний, дружинка смели, шепа братя,