Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Вещицата [bg]
Вещицата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вещицата [bg]

Электронная книга - «Вещицата [bg]». Краткое содержание книги:

Десетият международен бестселър на Камила Лекберг е поредният психологически трилър, в който действието отново се развива в живописното градче Фелбака. Четиригодишната Неа е намерена убита в същата гора, в която преди трийсет години е открита мъртва малката Стела. За убийството на Стела някога са били обвинени две тринайсетгодишни приятелки, Хелен и Мари, признали и впоследствие отрекли вината си. Тогава Хелен остава при родителите си, а Мари заминава и става известна актриса. Завръща се точно когато местното население е потресено от новото убийство. Подозренията падат върху двете им, но и върху хора от обкръжението им, а някои ксенофобски настроени местни жители обвиняват колонията от сирийски бежанци. Пожари, убийства, стрелби, отчаяни, комплексирани и покварени тийнейджъри — и, естествено, разследването на Ерика, която пише книга за двете загинали момиченца. А в далечния 17 век една млада жена, обявена от господстващия клир за вещица, проклина своите мъчители до десето коляно.
1 ... 213 214 215 216 217 218 219 220 221 ... 250
Перейти на страницу:

Когато им каза да обърнат, те изпълниха инструкциите. Мълчаливо и без възражения. Без душа. Като екипаж от призраци.

За пръв път откакто се захвана с проекта, Бил почувства съмнение. Как щяха да плават, ако не изпитваха радост от живота? Лодките не се движеха само благодарение на вятъра.

Още беше рано сутринта, когато почукаха на вратата на Хелен и Джеймс. Патрик се обади на Паула веднага щом се събуди и я помоли да дойде с него. Нямаше представа дали планът, който бяха измислили с Ерика, ще проработи, но ако преценката им за Хелен беше правилна, шансовете бяха доста добри. Вратата се отвори и Хелен ги погледна изненадано. Беше напълно облечена и изглежда, беше станала отдавна.

— Трябва да ти зададем няколко въпроса, имаш ли възможност да дойдеш с нас?

Патрик затаи дъх. Надяваше се, че Джеймс няма да си е у дома. Това би могло да им създаде проблеми. Нямаха разрешение от прокурора да повикат Хелен за разпит, нямаше как да я принудят да ги последва, разчитаха на добрата й воля.

— Разбира се — каза тя и погледна назад.

Като че ли искаше да направи нещо, но после размисли, взе едно яке от закачалката в антрето и тръгна с тях. Не ги попита какво искат, не показа раздразнение, не възрази по никакъв начин.

Просто сведе глава и седна спокойно в полицейската кола. Патрик опита да я заговори по пътя към управлението, но тя отговаряше само с по една сричка.

Когато пристигнаха в участъка, той занесе две чаши кафе от кухнята в една от двете стаи за разпит. Хелен все още беше смълчана и той се запита какво ли става в главата й. Той самият се прозяваше и се опитваше да разсъждава ясно. Цяла нощ лежа и преговаря всичко наум, всички следи по случая, или по-скоро случаите, както и прозренията, с които Ерика му помогна. Все още не виждаше ясно връзката, но беше сигурен, че Хелен е ключът. Тя знаеше истината, може би не цялата, но голяма част.

— Може ли да записвам? — попита той и посочи диктофона на масата.

Тя кимна.

— Вчера разговаряхме с мъжа ти Джеймс — започна той, но думите му не предизвикаха реакция, затова продължи: — Имаме доказателства, които го свързват с убийството на Лейф Хермансон. Предполагам, че това име ти е известно?

Хелен отново кимна.

— Да, той отговаряше за разследването на убийството на Стела.

— Точно така — каза Патрик. — Смятаме, че мъжът ти е убил Лейф.

Отново зачака реакция, но такава не дойде. Забеляза обаче, че Хелен не изглеждаше изненадана от твърдението.

— Знаеш ли нещо по този въпрос?

Патрик се взря напрегнато в нея, но тя поклати глава.

— Не, нищо.

— Също така имаме причина да вярваме, че мъжът ти има оръжия, за които няма лиценз. Запозната ли си с това?

Тя отново поклати глава, но не каза нищо.

— Извинявай, трябва ми устен отговор, за да го има на записа — каза той.

Хелен се поколеба, но после каза:

— Не, не знам за такова нещо.

— Имаш ли някаква представа какъв мотив би имал мъжът ти да убие полицая, разследвал убийството, за което ти и Мари сте признати за виновни?

— Не — каза Хелен, но гласът й секна. Тя се прокашля и повтори: — Не, нямам представа.

— Не знаеш защо го е направил? — повтори Патрик.

— Не, не знам дали е убил Лейф, така че нямам и предположения за мотив — каза тя и за пръв път го погледна в очите.

— Ами ако ти кажа, че имаме доказателства?

— Тогава ми ги покажете — каза Хелен, обзета от внезапно спокойствие.

Патрик изчака минутка, после каза:

— Да поговорим за убийството на Линеа Берг.

Хелен се загледа втренчено в него.

— Тогава мъжът ми беше в командировка.

— Знаем това — каза Патрик спокойно. — Но ти си си била у дома. Какво прави сутринта?

— Вече ви казах. Каквото правя винаги. Всяка сутрин. Тичах.

Нещо в погледа й потрепна.

— Само че онази сутрин не си тичала, Хелен. Убила си малко момиче. Не знаем защо, но бихме искали да ни разкажеш.

Хелен мълчеше и се взираше в плота на масата. Беше отпуснала ръце в скута си и не помръдваше.

За миг Патрик изпита съчувствие, но после си спомни какво е направила и продължи със стоманен глас:

— Хелен. Вчерашният обиск е нищо в сравнение с това, което ще направим, за да открием как си убила невинното момиче. Ще обърнем всичко, ще разгледаме под микроскоп всеки детайл от живота ти, от вашия живот.

1 ... 213 214 215 216 217 218 219 220 221 ... 250
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)