Страхът на мъдреца (Част I)

Поколебах се, но все пак реших да му кажа истината.

— Не му е било трудно да ви убие, ваша милост. Лесно е могъл да разтвори в това шишенце достатъчно олово, за да ви убие. — Вдигнах го на светлината. — Да сложи достатъчно, за да ви разболее, без да ви убие или парализира, ето това е трудното.

— Защо? Защо ще иска да ме трови, ако не за да ме убие?

— Ваша милост има по-голям шанс да разгадае тази загадка от мен. Знаете повече за политическата ситуация.

— Защо изобщо да ме убива? — Маерът изглеждаше искрено объркан. — Плащам му богато. Той е член на двора, при това високоуважаван. Има свободата да се занимава със собствени проекти. Живее тук от дванайсет години. Защо точно сега? — Той поклати глава. — Казвам ти, в това няма смисъл.

— Може би за пари? — предположих аз. — Казват, че всеки човек има своята цена.

Алверон продължи да клати глава. След това внезапно вдигна поглед.

— Не. Току-що си спомних. Разболях се дълго преди Каудикус да започне да ме лекува. — Той спря и се замисли. — Да, така е. Говорих с него, за да разбера дали би могъл да лекува моята болест. Симптомите, които ти спомена, се появиха едва месеци, след като започна да ме лекува. Не може да е той.

— В малки дози оловото действа много бавно, ваша светлост. Ако е решил да ви отрови, едва ли би искал да започнете да повръщате кръв десет минути след като сте изпили неговото лекарство. — Внезапно си спомних с кого разговарям. — Не подбрах подходящите думи, ваша милост, за което се извинявам.

Той кимна с хладно одобрение.

— Твърде много от това, което казваш, е прекалено близо до истината, за да не му обърна внимание. И въпреки това не мога да повярвам, че Каудикус би сторил нещо такова.

— Можем да проверим това, ваша милост.

— Какво искаш да кажеш? — Той вдигна поглед към мен.

— Поръчайте да донесат в покоите ви половин дузина птици. Най-добре е да са бързопийки.

— Бързопийки ли?

— Малки ярки птици с жълто-червено оперение. — Разтворих пръстите си на около пет сантиметра, за да покажа големината им. — Има ги в изобилие в градините ви. Пият нектара от цветовете на вашите лози селас.

— О, ние ги наричаме бързолетки.

— Ще смесим вашето лекарство с техния нектар и ще видим какво ще стане.

Изражението му се помрачи.

— Ако действието на оловото е толкова бавно, колкото казваш, ще минат месеци. Не мога да остана без лекарството си в продължение на месеци заради някаква си зле обоснована твоя фантазия. — Усетих стаен гняв в гласа му.

— Те тежат много по-малко от вас, ваша милост, и метаболизмът им е доста по-бърз. Ще видим резултатите след един, най-много два дни. — Надявах се да е така.

Маерът обмисли думите ми.

— Много добре — съгласи се той и вдигна звънчето от нощната си масичка.