Страхът на мъдреца (Част I)
- Автор: Ротфусс Патрик
- Серия: Хрониките на Кралеубиеца #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-717-6
- Переводчик: Ангел Ангелов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Страхът на мъдреца (Част I)». Краткое содержание книги:
— Никак. Мога да го приготвя и насън. — Каудикус застана зад една работна маса и запали две свещи със син пламък.
Погрижих се да изглеждам подходящо впечатлен, макар да знаех, че те са само за представление.
— Бихте ли отказали да използвате слухове във вашите проучвания?
Арканистът изсипа порция изсушени листа върху една малка везна и я премери.
— Не и ако са интересни.
Той замълча, докато внимателно отмерваше малко количество от прозрачната течност в една стъклена бутилка със запушалка.
— Според онова, което съм чувал, родът Лаклес притежава някаква семейна ценност. Е, не точно семейна ценност, но нещо древно, което датира още от началото на тяхното родословие.
— Това не е особено чудно. Старите родове са пълни с такива семейни ценности.
— Не бързайте толкова — сопна се той. — Има още нещо.
Той сипа течността в една плитка купа с някакви грубо гравирани символи. Течността забълбука и засъска и изпълни въздуха със слаба, но остра миризма.
Той преля течността в тавичката над свещите. След това добави сухите листа, щипка от нещо друго и една мярка бяла прах. Сложи и няколко капки от нещо, за което предположих, че е просто вода, разбърка получената смес, прекара я през филтър и я изсипа в прозрачно стъклено шишенце, което запуши с коркова тапа.
Показа ми крайния резултат — прозрачна течност с кехлибарен цвят и лек зеленикав оттенък.
— Ето. Напомнете му да го изпие цялото.
Взех още топлото шишенце.
— Каква е тази семейна ценност?
Каудикус изплакна ръцете си в една порцеланова купа и ги изтръска, за да изсъхнат.
— Чувал съм, че в най-старата част на родовото имение на Лаклес има една тайна врата. Врата без дръжка или панти. — Той ме погледна, за да се увери, че го слушам внимателно. — Няма как да бъде отворена. Заключена е, но е без ключалка. Никой не знае какво има от другата й страна. — Кимна към шишенцето в ръката ми. — Сега занесете това на маера. Най-добре е да го изпие, докато е топло. — Изпрати ме до вратата. — Върнете се утре. — Усмихна се леко самодоволно. — Знам една история за семейство Менебрас, от която червената ви коса направо ще побелее.
— О, аз работя само над един род наведнъж — казах аз, тъй като не исках да бъда засипан от безкрайни дворцови клюки, — най-много над два. В момента се занимавам с Алверон и Лаклес. Не бих искал да започвам с още едно семейство — вяло се усмихнах аз. — Така ще взема да оплескам нещата.
— Жалко — рече Каудикус. — Виждате ли, аз пътувам доста. Много от домовете на благородниците са нетърпеливи да подслонят личния арканист на маера. — Хвърли ми многозначителен поглед. — Нали разбирате, така научавам някои доста интересни факти. — Той отвори вратата. — Помислете си и се отбийте отново утре.
Стигнах до вратите към покоите на Алверон, преди шишенцето да е изстинало. Стейпс отговори на почукването ми и ме отведе в спалнята на господаря си.
Той спеше в същото положение, в което го бях оставил. Когато прислужникът затвори вратата след мен, маерът отвори едното си око и немощно ми махна да се приближа.
— Отне ти доста време.
— Ваша милост, аз…
Той отново ми махна да се приближа, този път по-рязко.
— Дай ми лекарството — нареди ми с дрезгав глас. — След това си тръгвай. Уморен съм.
— Опасявам се, че това е доста важно, ваша милост.
Алверон отвори и двете си очи и в тях отново тлееше гняв.
— Какво? — сопна се той.
Преместих се отстрани на леглото и се наведох по-близо до него. Преди да успее да ми се скара за неуместното държане, аз прошепнах:
— Ваша милост, Каудикус се опитва да ви отрови.
60.
Оръдието на мъдростта
При тези мои думи очите на маера се отвориха широко и после отново се присвиха. Въпреки че беше толкова отпаднал, умът му беше все така остър.
— Беше прав да говориш толкова отблизо и толкова тихо — каза той. — Стъпваш върху опасна почва. Но кажи, ще те изслушам.
— Ваша милост, подозирам, че в писмото си Трепе не е споменал, че освен музикант съм и студент в Университета.
По погледа на Алверон не пролича да е разбрал.
— Кой университет? — попита той.
— Онзи Университет, ваша милост — отвърнах аз. — Аз съм член на Арканум.
— Твърде млад си, за да твърдиш нещо такова — намръщи се той. — И защо Трепе ще пропусне да спомене това?