Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Денят беше топъл и влажен, над земята висеше лека мараня от изпаренията на близкия Персийски залив.
Том Локхарт уморено се облегна на капака на кипналия мотор. Болеше го глава, боляха го мускулите и ставите. Това се дължеше както на принудителния му преход от Дез Дам, останал на повече от триста километра на север, така и на противното друсане в раздрънкания претъпкан автобус. По целия път от Ахваз, където беше успял да убеди Зелените ленти да го пуснат да се качи, той беше притиснат като сардела на тясната двойна седалка, на която освен него се бяха натикали един въстаник с препречена през корема пушка, бременната му жена и неколкомесечното им бебе. Между седалките, на място за не повече от десетина човека, стояха прави най-малко тридесет-четиридесет души. Останалите места бяха не по-малко претъпкани с мъже, жени и деца от всички възрасти. Въздухът смърдеше, от всички страни се бърбореше на всевъзможни езици и наречия. Багажниците над главите им, както и покривът на автобуса, бяха натъпкани с вързопи, кашони, щайги със зеленчуци и полумъртви пилета, дори, две мършави, зле хранени кози.
„Въпреки всичко имам страхотен късмет, че съм тук“ — помисли си той, вслушвайки се в напевните молитви.
Вчера преди залез се измъкна изпод малкия понтон едва след като чу моторите на своя 212 високо над главата си. Водата беше ледена и той неудържимо трепереше. Въпреки това не забрави да вземе автомата и преди да се насочи към къщата, провери дали е зареден. Вътре нямаше никого, в приятно бръмчащия хладилник, все още захранван от генераторите, имаше предостатъчно храна и напитки, въздухът беше затоплен. Свали дрехите си и ги просна да съхнат пред една газова печка, проклинайки с цялата си душа Валик, Селади и цялата им компания.
— Мръсни копелета! Какво им сторих, освен че се опитах да им спася кожата?!
Топлината и удобствата на къщата бяха примамливи, тялото му просто плачеше за почивка. Предната нощ в Исфахан почти не мигна. „Ще се наспя и ще тръгна на разсъмване — помисли си той. — Имам компас и горе-долу познавам пътя — трябва да заобиколя военновъздушната база, за която спомена Али Абаси, после да се насоча на изток, докато стигна главния път за Керманшах, Ахваз и Абадан. Там сигурно ще ме вземе някой, а може и да попадна на автобус… Или да тръгна още сега? Луната ще осветява пътя ми и така ще избегна евентуалния сблъсък с патрул, изпратен от базата… Али и Седали ненапразно се опасяваха, че може би сме били засечени… Но какво ще разправям, каква ще бъде легендата ми? Тъй или иначе ще се сблъскам с представителите на властта!“
Замисли се по този въпрос, докато си наливаше бренди със сода и си приготвяше нещо за хапване. Валик и останалите бяха отворили две половин килограмови кутии великолепен хайвер, които все още стояха полупълни на масата. Том ги омете с нескрито удоволствие.
Принудителният преход през планините беше тежък, но не чак толкова, колкото беше очаквал. Стигна до главния път малко след разсъмване и почти веднага го взеха минаващи по него корейски строителни работници, изпълняващи договор за изграждане на стоманодобивен завод в Керманшах. Чужденците в Иран задължително си помагаха, независимо къде се намират. Корейците пътуваха за летището на Абадан, откъдето щяха да се приберат в родината си.
— Много битки в Керманшах — обясниха му те на завален английски. — Всеки с пушка, иранци се убиват един друг… Всички луди, всички варвари… по-лоши от японци дори!
Оставиха го на автобусната спирка в Ахваз и той като по чудо успя да убеди касиера да му даде билет за следващия автобус до Бандар-е Делам.
Добре, а сега? Мрачно си спомни как изхвърли празните кутии от хайвера на боклука, после ги изрови обратно и ги закопа, а след това се върна в къщата и избърса както чашата, от която беше пил, така и дръжката на вратата. „Не си добре, трябва да си прегледаш главата! Кой ще се занимава с отпечатъци?… Вярно, но вчера бях обзет от манията да не оставям след себе си абсолютно никакви следи!
Ти си луд! Името ти стои върху разрешителното за полет от Техеран, на гърба ти тежи незаконното измъкване на Валик и семейството му, бягството от Исфахан и превозването на «врагове на народа»! Няма значение от кого се крият те — от САВАК или Хомейни! А как ще обясни Макайвър изчезването на хеликоптер с иранска регистрация, който каца в Кувейт или Багдад? И на кого може да поднесе евентуалните си обяснения?
Каква бъркотия, Господи!
А и Шаразад…“