Код "Заплаха" [bg]

Райън не очакваше изобщо онова, което щеше да се случи след малко.

С натежали клепачи и завит с вълнено одеяло, той седеше на стола до прозореца пред фотоапарат на триножник, но изведнъж отвори широко очи. От север, далеч отвъд сградата на китайската телекомуникационна служба, на два-три километра, нещо блесна над покривите. Отначало Джак реши, че е светкавица — няколко дни валеше с прекъсвания, но след малко на същото място видя втора, а после и трета светкавица.

До него достигна тих тътен и Джак се поизправи.

Последваха още светкавици, този път от североизток, с още по-силен шум.

— Яо! — обърна се той към Адам, който спеше на рогозка на пода на около метър от него. Мъжът от ЦРУ не помръдна и Джак коленичи и го разтърси.

— Какво има?

— Нещо става. Събуди се!

Джак се върна при прозореца, като сега видя следи от трасиращи куршуми в небето, което значеше само едно — зенитки. Последва още една светкавица от север, чу се взрив и от земята полетя управляема ракета.

— Господи! — каза Джак.

— Нали не нападаме, а? — запита Яо.

Преди Райън да успее да отговори, иззад блока, в който се намираха, се чу звук, сякаш някой раздира небето. Това беше звук от реактивен двигател, или по-скоро много реактивни двигатели, и небето се озари от още светлинки на трасиращи куршуми.

Джак знаеше, че Мери Пат би го предупредила за нападението, ако комуникациите по спътниковия телефон не бяха толкова зле. Той попреувеличи, като й каза, че е на „около километър и нещо” от сградата, но пък Мери Пат можеше да го каже на баща му, който точно сега имаше по-сериозни грижи, и притесненията, че ще арестуват сина му в Китай близо до нервния център на кибератаките, щяха да му дойдат в повече.

Сега, изглежда, Америка нападаше сградата на по-малко от километър от мястото, където се намираше Джак Райън-младши.

Докато Райън все още осмисляше гледките и звуците около себе си, Адам Яо взе фотоапарата с триножника и каза:

— Да тръгваме!

— Къде?

— Не знам — отговори Яо, — но няма да стоим тук!

Имаха готовност да се махнат бързо, ако бъдат разкрити — всичките им вещи се намираха опаковани в два сака, а колата на Адам пред входа беше заредена с гориво и готова за път. Двамата заедно нахвърляха останалата част от нещата си в саковете, угасиха лампите и се втурнаха надолу по стълбището.