Средното царство
- Автор: Уингроув Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Средното царство». Краткое содержание книги:
Стражите, облечени с пълно камуфлажно облекло за сняг, ги въведоха вътре и ги претърсиха. Де Вор се подчини търпеливо и се усмихна на стража, когато онзи му върна кутийката. Само Вайс изглеждаше разстроен.
— Това наистина ли е необходимо? — изпухтя той раздразнено към Де Вор, докато войникът го претърсваше.
— Необходимо е, уверявам ви, ШИ Вайс. Едно мъничко устройство може да пръсне този купол на парчета. А после хората зад вас много ще се ядосат, че не сме взели предпазни мерки — той се засмя. — Вие, банкерите, не мислите ли така? Не приемате ли винаги, че се е случило най-лошото, и после не действате ли в съответствие с това?
Вайс сведе глава в знак за отстъпление, но Де Вор все още не се чувстваше щастлив.
Една врата след зоната на охраната водеше навътре в самия купол. Навсякъде из него бяха издигнати подвижни фабрики и навсякъде здраво работеха хора — изработваха основното оборудване на базата. Но истинската работа се извършваше под краката им — в сърцето на планината. Там, долу, сред твърдата скала прокопаваха тунелите и залите на база Ламбек. Когато я довършеха, от въздуха нищо нямаше да се вижда.
Прекосиха залата. В далечния й край паравани отделяха една част от купола от останалата. Тук беше временното жилище на първите наемници на Де Вор. Тук те спяха, ядяха и се упражняваха, докато не изкопаеха по-добри квартири долу в скалите.
Де Вор се обърна към Вайс и Леман и посочи входа.
— Ще ядем с нашите хора — каза той и забеляза — както бе и очаквал — колко тази новина разстрои Вайс. Предполагаше нещо по-специално.
Де Вор се вгледа в него замислено. ДА, ОБИЧАШ ДА ТИ Е УДОБНО, НАЛИ, ВАЙС? А ВСИЧКО ТОВА — ПЛАНИНИТЕ, СТУДЪТ, УСИЛЕНАТА ПОДГОТОВКА — ИМА МНОГО МАЛКО ЗНАЧЕНИЕ В СРАВНЕНИЕ С УДОБСТВОТО ТИ. СЪРЦЕТО ТИ Е ПРИ ХАН-ОПЕРАТА И ПРИ МАЛКИТЕ МОМЧЕНЦА, А НЕ С РЕВОЛЮЦИЯТА. ЩЕ ТЕ ДЪРЖА ПОД ОКО, ВАЙС. ЩЕ ТЕ ДЪРЖА ПОД ОКО КАТО ЯСТРЕБ! ЗАЩОТО ТИ СИ НАИ-СЛАБОТО ЗВЕНО. АКО НЕЩО СЕ ОБЪРКА, ТИ ПРЪВ ЩЕ СЕ ПРОПУКАШ.
Влезе вътре последен. Дежурният офицер го поздрави. Нормално той би се обърнал към него с „майоре“, но щом видя Вайс, просто се поклони ниско, обърна се и ги поведе към мястото за хранене.
ДОБРЕ — помисли си Де Вор. — МАКАР ЧЕ В МОМЕНТА ПОЧТИ НЯМА ЗНАЧЕНИЕ, ХАРЕСВАТ МИ ХОРАТА, КОИТО МОГАТ ДА СИ ДЪРЖАТ ЕЗИКА ЗАД ЗЪБИТЕ.
Седнаха на пейките зад една от грубите дървени маси.
— Е, ШИ Вайс? Какво бихте искали за обяд?
Готвачът се поклони и подаде на Вайс листа с менюто. Де Вор криеше колко му е забавно, като знаеше какво е изписано там. Всичките ястия бяха прости — войнишка храна; забеляза как лицето на Вайс за миг се изкриви от погнуса. Той подаде листа на готвача и се обърна към Де Вор:
— Ако нямате нищо против, не искам нищо. Но вие двамата яжте. Ще ви разкажа какво стана до този момент.
Де Вор си поръча, обърна се и погледна Леман.
— И аз искам същото.
— Добре — той отново се обърна към Вайс: — Е, разкажете ми, ШИ Вайс, какво става тук.
Вайс се наведе и снижи глас:
— Имаше проблем.
— Проблем?
— Дучек. Отказва да прекарва парите си през сметките на плантацията.
— Разбирам. И какво предприехте?
Вайс се усмихна широко, явно горд от собствената си изобретателност.
— Пренасочих ги — през разни сметки за въоръжение на охраната.
Де Вор се замисли върху това, после се усмихна.
— Хубаво. Всъщност даже е много по-добре. Не биха и сънували, че използваме собствените им сметки.
Вайс кимна и се облегна назад.
— Точно това си помислих и аз.
Поради замесените огромни суми се налагаше да внимават много при планиране на маршрутите, по които парите стигаха до Де Вор. Финансите на Чун Куо бяха здраво оплетени и всяко по-голямо придвижване на пари нямаше как да не бъде забелязано от министерството на Танга — ХУ ПУ, — отговорно за надзора на всички трансфери на капитал, което осигуряваше Тангът да получава петдесет процента от печалбата на всяка трансакция.
Още от самото начало бяха решили, че ще е най-безопасно да придвижват парите открито. Всеки опит да потулят препращането на подобни суми би бил забелязан и разследван, но при нормалното придвижване — при положение че и Тангът си получава дължимото — никой нямаше да се усъмни. Това означаваше, че Тангът всъщност ще получава почти седемдесет процента от онова, което отпускаха, но това се включваше в бюджета.