Вариант 13
- Автор: Морган Ричард
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-837-6
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Вариант 13». Краткое содержание книги:
Мъжът видя изпуснатата берета. Мина покрай Севги, за да я вземе.
— Онбекенд!
Нападателят й се завъртя, както се беше навел наполовина към пистолета, и видя същото, което видя и Севги — Карл Марсалис, приклекнал на пода с големия револвер в ръка.
Онзи си плю на петите и куршумът изсвистя твърде далеч. Стаята прокънтя от дълбокия рев на едрокалибреното оръжие. Марсалис изръмжа нещо, прицели се и стреля отново. Вратата се затвори с трясък зад беглеца.
Севги грабна беретата си.
— Добре ли си?
Мрачно кимване. Изправяше се колебливо на крака. Севги му хвърли бърза усмивка и тръгна към вратата. Открехна я и погледна навън. Сълзата, която беше проследила с такси от хотела, още стоеше от другата страна на пустата улица. Третият мъж, ранен, се беше привел над вратата й. Отваряше я. Нямаше време. Севги изскочи навън и отново зае поза за стрелба, този път на тротоара. Стотици спомени от големите и малките улици на Куинс и Манхатън, от единайсетте години на преследвания и арести запулсираха във вените й, втвърдиха почвата под краката й, стабилизираха ръцете й.
— Полиция! Сложи ръце на главата и легни по корем!
Той като че ли коленичи до отворената врата на колата. Севги се приближи бавно.
— Казах, ръцете на…
Той се завъртя и измъкна някакво оръжие, Бог знае откъде. Стреля. Севги също стреля. Три куршума в група — видя как го запратиха към високия лъскав корпус на сълзата, но в същия миг разбра, че е стреляла твърде високо. Усети как нещо я шибва в лявото рамо, залитна от удара и падна назад към стената на бара. Единият й крак се подгъна и тя заразмахва ръце да се задържи. Опря гръб в стената и видя как беглецът се надига със залитане, оставяше големи петна кръв след себе си, матови на фона на лъскавата метална повърхност. Залитна и се срина зад волана. Севги опита да се изправи, видя го как се навежда да затвори вратата и разбра, че е закъсняла. Вдигна с една ръка беретата и стреля. Уви, откатът при тройния изстрел изискваше захват с две ръце и отчаяната й стрелба не доведе до нищо — куршумите рикошираха в сълзата, далеч от целта. Вратата се затвори с трясък, който отекна над улицата. Двигателят се събуди моментално. Севги залитна напред, направи опит да се изправи, опита се въпреки изтръпналата си до безчувственост лява ръка да се прицели в потеглящия автомобил.
Натисна спусъка три пъти. Държеше беретата с две ръце и деветте куршума върнаха отката си към раненото й рамо. Сълзата поднесе, после коригира движението си, стигна до ъгъла и го взе на висока скорост, изчезна от поглед с протестно свистене на гумите. Севги отпусна ръце и изсумтя отвратено.
— Мамка му! — Гласът й се чу ясно в притихналата изведнъж улица. — Двама от трима не е толкова зле все пак, нали?
Очевидно никой не се канеше да оспори твърдението й.
Тръгна към бара, бутна вратата и се облегна на рамката, огледа хаоса вътре. Марсалис беше успял да се изправи и стърчеше в средата на помещението с револвера в ръка. Стресна се при появата й, после се отпусна, просто си стоеше и я гледаше. Бегла усмивка раздвижи устните му.
— Ако съм разбрала правилно, никой не се крие в кенефа, така ли?
— Правилно си разбрала.
— Хубаво. Защото се поуморих. — Прибра беретата в презраменния кобур и примижа леко от болката при движението.
— Ранена ли си?
Тя сведе поглед към лявото си рамо, където я беше уцелил куршумът. Тънка струйка кръв се стичаше по ръкава на съсипаното й яке. Усещането за изтръпналост започваше да отстъпва пред силна пулсираща болка. Тя стисна няколко пъти в юмрук пръстите на лявата си ръка, после я вдигна и примижа от болка.
— Да. Оня тип ме простреля. Мускулна рана. Ще оцелея.
— Искаш ли да погледна раната?
— Не, не искам да я гледаш, мамка му! — Поколеба се, после махна вместо извинение. Гласът й се смекчи. — От ССР са на път. Това може да почака.
— Чух колата. Измъкна ли се?
Севги се намръщи.
— Да, уцелих го един-два пъти, но не толкова, че да го сваля. Тринайски!
— Е, ние сме корави копелета.
А после изведнъж раменете му увиснаха и той отиде при бара, мина отзад и внимателно остави револвера върху издраскания плот.
— Слава Богу, че се свърши — въздъхна. — Искаш ли нещо за пиене?
— Не, не искам нищо, мамка му. Онзи тип се измъкна.