Вариант 13

— Е. — Той сведе поглед към ръцете си и Севги видя, че леко треперят. Това незнайно защо я преряза през стомаха. После той отново вдигна очи и се ухили. — Така или иначе, нацели момента идеално. Как всъщност се озова тук?

— Тъкмо се прибирах, когато те видях да излизаш от хотела. — Кимна към труповете на пода. — После сълзата на тия момчета потегли след таксито ти. Почти веднага и аз си повиках сълза. Когато пристигнах тук, те стояха пред бара и чакаха. Не знаех какво става, нито защо си дошъл чак тук и дали онези типове са с теб, или не. Обадих се чак когато се чуха изстрели и онези нахлуха в бара. Което ме подсеща да те питам, ти за чий дойде тук изобщо?

Той отклони поглед встрани.

— Просто си търсех боя.

— Така ли? Е, явно си го намерил.

Той не каза нищо.

— И кои са тия типове?

— Не знам.

— Ти го нарече по име. — Внезапният пристъп на полицейска подозрителност развали атмосферата. — Когато посегна да вземе пистолета ми. Чух те… как беше?

— Онбекенд, да. Представи ми се, преди да ме убие. — Марсалис смръщи вежди на някаква своя мисъл. — Тринайска.

— Той ли ти го каза?

— Покрай другото.

Тя потръпна отново.

— Еба си съвпадението.

— Не е. Което ме подсеща да те питам: ти защо си била при хотела?

— А, да. Хотелът. — Тя кимна и позволи на задоволството от правилното предположение да избие в лека усмивка. — Идвах да ти кажа, че нюйоркската полиция е заловила третия скейтър. Той твърди, че през цялото време са се целели в Ортис. Не в теб.

Марсалис примигна.

— В Ортис?

— Да. Явно двамата с теб случайно сме се оказали на пътя на куршумите. Което оневинява Нортън, както и да го погледнеш. Ако оставим параноята настрана, разбира се.

— Ти сигурна ли си в това? Тоест, ченгетата от Ню Йорк проверили ли са…

— Марсалис, откажи се бе, човек. — Изглежда, наистина бе капнала. Или пък уискито не беше чак толкова добра идея. Така или иначе, започваха да я болят очите. — И още по-добре, помисли си дали не е редно да се извиниш, ако изобщо знаеш как се прави това. Сбъркал си, и толкова. Край на шибаната история.

— Недей да злорадстваш, Ертекин. Не ти отива, помниш ли?

И не й остана друго, освен да се засмее, въпреки смазващата тежест на умората. В далечината се чуха сирените на ССР.

— Аз пък не си търся компания в леглото — каза тя.

— Напротив, търсиш си.

Тя се изкиска.

— Не, изобщо не си търся.

— Търсиш си.

— Не си търся, да ти го…

Закашля се силно, изненадана от силата на пристъпа. Тръсна глава и установи, че очите й са пълни със сълзи. Чу как и Марсалис се киска.

— Е, може и да си права. Не бих искал да…

Пак я разтърсиха тръпки, този път по-силно. Вече не кашляше, затова пък внезапно я заболя главата. Тя се намръщи и вдигна ръка към слепоочието си.