Огън и кръв
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: История на дома Таргариен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559197
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огън и кръв». Краткое содержание книги:
Вълнуващата история на Таргариените оживява
Столетия преди събитията от „Игра на тронове“ домът Таргариен – единствената фамилия господари на дракони, преживяла Ориста на Валирия – се установява на Драконов камък. „Огън и кръв“ започва със сказанието за легендарния Егон Завоевателя, създателя на Железния трон, и продължава с описанието на поколенията Таргариени, борили се да завладеят това легендарно седалище на власт, чак до гражданската война, която почти унищожава династията им.
Какво всъщност се случва по време на Танца на драконите? Защо е толкова гибелно да се посети Валирия след Ориста? Какви са най-ужасните престъпления на Мегор Жестокия? Какъв е бил Вестерос, когато драконите са властвали в небесата? Това са само някои от въпросите, получили отговор в хрониката, разказана от учен майстер на Цитаделата и съдържаща над осемдесет черно-бели илюстрации от художника Дъг Уитли.
„Огън и кръв“ е първата част от двутомната хроника на Таргариените, изненадваща с ново разбиране за динамичната, често кървава и винаги завладяваща история на Вестерос.
В пълно съзнание за всички тези заплахи, Ръката на кралица Ренира, старият лорд Корлис Веларион, посъветвал Нейна милост, че е дошло време за преговори. Подканил кралицата да предложи опрощение на лордовете Баратеон, Хайтауър и Ланистър, ако те ѝ се преклонят, закълнат се във васална вярност и дадат заложници на Железния трон. Морската змия предложил да се позволи на Вярата да вземе под своя опека вдовстващата кралица Алисент и кралица Хелена, за да могат да прекарат остатъка от живота си в молитва и размисъл. Дъщерята на Хелена, Джеера, можела да стане негова повереничка и след време да бъде омъжена за принц Егон Младшия, което отново да свърже в едно двете половини на дома Таргариен.
— А моите братя? — попитала Ренира, когато Морската змия изложил плана си пред нея. — Какво да правим с този лъжлив крал Егон и с родоубиеца Емонд? Ще искаш ли да опростя и тях, които ми откраднаха трона и убиха синовете ми?
— Пощади ги и ги прати на Вала — отвърнал лорд Корлис. — Нека облекат черното и изживеят живота си като мъже на Нощния страж, обвързани със святи клетви.
— Какво са едни клетви за клетвопрестъпници? — попитала кралица Ренира. — Клетвите им не ги притесниха, когато взеха трона ми.
Принц Демън повторил опасенията на кралицата. Даването на опрощения на бунтовници и изменници само посявало семената за нови бунтове, настоял той.
— Войната ще свърши, когато главите на предателите бъдат набити на шипове над Кралската порта, не преди това. — Егон II щял да бъде намерен рано или късно, „скрит зад някоя скала“, но можели и трябвало да пренесат войната на терена на Емонд и Дерон. Ланистърите и Баратеоните трябвало също да бъдат унищожени, за да може земите и замъците им да се дарят на по-верни хора. Да се даде Бурен край на Улф Белия, а Скалата на Кастърли на Хю Чука Коравия, предложил принцът… за ужас на Морската змия.
— Половината лордове на Вестерос ще се обърнат срещу нас, ако сме толкова жестоки, че да унищожим такива древни и благородни домове — казал лорд Корлис.
На самата кралица се паднало да избере между своя съпруг и своята Ръка. Ренира решила да следва среден курс. Щяла да прати парламентьори в Бурен край и Скалата на Кастърли с предложения за добри условия и опрощение… след като сложи край на братята на узурпатора, които били на полето срещу нея.
— След като те умрат, останалите ще прегънат коляно. Убиваме драконите им, за да мога да окача главите им на стените на тронната ми зала. Нека хората да ги гледат в идните години, за да знаят цената на предателството.
Кралски чертог не трябвало да остане незащитен, разбира се. Кралица Ренира щяла да остане в града със Сиракс, както и синовете ѝ Егон и Джофри, чиито особи не можело да бъдат излагани на риск. Джофри, още ненавършил тринайсет, копнеел да се докаже като воин, но когато му се казало, че Тираксес е нужен да помогне на майка му да държи Червената цитадела в случай на нападение, момчето се заклело тържествено да го стори. Адам Веларион, наследникът на Морската змия, също щял да остане в града, с Морски дим. Трите дракона щели да стигнат за защитата на Кралски чертог; останалите щели да тръгнат в битка.
Самият принц Демън щял да вземе Караксес до Тризъбеца, заедно с момичето Коприви и Крадеца на овце, за да намерят принц Емонд и Вхагар и да ги премахнат. Улф Белия и Хю Чука Коравия щели да отлетят до Тъмбълтън, на около петдесет левги югозападно от Кралски чертог, последното лоялно укрепление между лорд Хайтауър и града, за да помогнат в защитата на града и замъка и да унищожат принц Дерон и Тесарион. Лорд Корлис подхвърлил, че навярно принцът би могъл да бъде заловен жив и държан като заложник. Но кралица Ренира била непреклонна.
— Той няма да остане вечно момче. Като порасте, рано или късно ще се опита да отмъсти на моите синове.
Вестта за тези планове скоро стигнала до ушите на вдовстващата кралица и я изпълнила с ужас. В страх за синовете си, кралица Алисент отишла и паднала на колене пред Железния трон, за да моли за мир. Този път Кралицата във вериги поднесла идеята, че владението може да бъде разделено: Ренира щяла да запази Кралски чертог и земите на Короната, Севера, Долината на Арин и земите, напоявани от Тризъбеца, и островите. При Егон II щели да идат бурните земи, западните земи и Предела, и да се управляват от Староград.