Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Господи! Кой ли беше?
Холи също скочи.
— Навярно Джоли — прошепна тя.
Вал стисна решително пестници.
— Добре! — каза той. — Не искам и да зная вече, щом сме сгодени.
Пристъпи към завесите и ги дръпна. До камината на хола, старателно обърнал гръб, стоеше Джоли. Вал пристъпи към него. Джоли се обърна рязко.
— Извинявам се, че неволно подслушах — каза той.
Вал не можа да устои на неволното си възхищение към него в тоя миг; лицето на Джоли беше ведро, гласът спокоен, той се държеше почти тържествено, сякаш действаше по силата на някакъв принцип.
— Всъщност — заяви рязко Вал — това никак не те засяга.
— О! — отвърна Джоли. — Ела с мене.
И тръгна през хола. Вал го последва. Пред вратата на кабинета усети, че някой го докосна по ръкава; гласът на Холи каза:
— И аз идвам.
— Не — отвърна Джоли.
— Да — настоя Холи.
Джоли отвори и тримата влязоха. В малката стая образуваха нещо като триъгълник, застанали в ъглите на извехтелия персийски килим — странно изправени, без да се поглеждат, неспособни да съзрат поне отчасти смешната страна на положението.
Мълчанието бе нарушено от Вал:
— Ние с Холи се сгодихме.
Джоли отстъпи назад и се облегна на парапета на прозореца.
— В нашия дом сме — каза той; — и не мога да те оскърбя. Но баща ми отсъства. Сестра ми е оставена на моите грижи. А ти ме изигра.
— Нямах такова намерение — каза възбудено Вал.
— Мисля, че си имал — отвърна Джоли. — Ако не е било така, щеше да говориш с мен или да почакаш завръщането на баща ми.
— Имаше причини — заяви Вал.
— Какви?
— Те засягат нашето семейство… Току-що й ги казах. Исках да знае предварително.
Джоли загуби изведнъж своята изисканост.
— Вие сте хлапета — каза той. — И знаете, че сте.
— Аз не съм хлапе — отвърна Вал.
— Си… та ти нямаш и двайсет години.
— Добре, а ти на колко си?
— Аз съм на двайсет — подчерта Джоли.
— Току-що си ги навършил; както и да е, не съм по-лош мъж от теб.
Лицето на Джоли пламна, после потъмня. Личеше, че в него става борба; Вал и Холи го загледаха смаяни — толкова явна беше тази борба: чуваха дори тежкото му дишане. Но лицето му се проясни изведнъж и стана странно решително.
— Ще видим — отвърна той. — Предлагам ти да сториш това, което ще сторя аз!
— Предлагаш?
Джоли се усмихна.
— Да — каза той. — Предлагам. И много добре зная, че няма да го сториш.
Неясно опасение прониза Вал; трябваше да действа слепешката.
— Не съм забравил, че си побойник — заяви бавно Джоли, — което е всъщност единственото ти качество; не съм забравил и това, че ме нарече бурофил.
През собственото си шумно дишане Вал чу стон и видя как Холи наведе леко напред пребледнялото си лице с разширени очи.
— Да — продължи Джоли с някакво подобие на усмивка, — скоро ще видим. Аз постъпвам в Имперската доброволческа кавалерия. Предлагам ти да сториш същото, мистър Вал Дарти.
Главата на Вал залитна назад. Сякаш го бяха ударили по челото, между двете очи, така ненадейно, така необичайно и грозно в разгара на мечтите му; и той погледна Холи с трогателно смутен поглед.
— Седни! — покани го Джоли. — Не бързай! Помисли спокойно.
Сам той седна върху облегалото на дядовото си кресло.
Вал не седна; стоеше прав, пъхнал в джобовете на брича си своите стиснати, треперещи ръце. Ужасът на решението — каквото и да бъде то — чукаше в съзнанието му с удвоена сила, като разсърден пощенски раздавач. Ако не приеме „предложението“, ще се изложи пред Холи и пред младия си враг — нейния противен брат. Ако го приеме… ще загуби всичко… лицето, очите, косите, току-що започналите целувки!
— Не бързай — повтори Джоли; — не искам да бъда несправедлив.
И двамата погледнаха Холи. Тя се бе отдръпнала до лавиците на библиотеката, които стигаха до тавана, тъмнокосата й глава се бе облегнала до Римската империя на Гибън. Очите й бяха втренчени с безгласно страдание във Вал. И при все че не се отличаваше с особена прозорливост, той изведнъж прозря. Тя се гордееше с брат си… с неговия враг! А ще се срамува от него! Ръцете му изхвръкнаха като на пружини от джобовете.
— Добре! — заяви той. — Съгласен!
Лицето на Холи… о! Не би могло да се опише! Видя я как се изчерви, как пристъпи напред. Постъпил бе правилно — лицето й сияеше от тъжно възхищение. Джоли стана и се поклони леко, сякаш искаше да каже: „Издържа изпита.“
— Тогава — кимна той — отиваме утре заедно.
Опомняйки се от порива, който го бе тласнал към това решение, Вал го погледна злорадо изпод очи. „Добре — помисли той — тоя път едно на нула за теб; ще трябва да се запиша… но ще ти го върна някак.“ И отговори с достойнство: