Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Той изслуша разказа с недоволно мънкане: нова мода процедура, не знаеше какво да каже! Но даде на Уинифред чек с думите:
— Предполагам, че ще имаш много разходи. Купи си нова шапка. А защо Вал не идва да ни види?
Уинифред обеща да го доведе на вечеря. Щом се върна в къщи, отиде в стаята си, където можеше да бъде сама. Сега, когато на съпруга й бе наредено да се върне при нея — само за да го изгонят завинаги, — й се искаше да надникне в своето наранено, самотно сърце и да разбере какво точно желае.
Предизвикателството
Утрото беше мъгливо, почти мразовито, но докато Вал подскачаше леко на седлото си към Роухамптън Гейт174, отдето щеше да препусне към уговореното място, изгря слънце. Настроението му бързо се повишаваше. В тазсутрешната процедура нямаше нищо страшно освен това, че нарушаваше неприкосновеността на личния им живот. „Ако бяхме сгодени — мислеше си той, — станалото нямаше да има никакво значение.“ Той изпитваше всъщност чувствата на всички хора, които се оплакват и негодуват от последиците от брака, но бързат да се оженят. И препускаше по изсъхналата през зимата трева в Ричмънд парк от страх да не закъснее. И пак се намери сам на уговореното място. Тази втора измяна от страна на Холи го разстрои ужасно. Днес не можеше да се върне, без да я види! Излезе от парка и тръгна към Робин Хил. Не можеше да реши кого да търси. Ами ако баща й се е върнал? Или сестра й и Джоли са в къщи? Реши да рискува, като попита най-напред за тримата, така че, ако те за негово щастие отсъствуват, съвсем естествено ще бъде да попита най-после за Холи; а пък ако някой от другите е в къщи, ще се извини, че просто е решил да се поразходи дотук.
— В къщи е само мис Холи, сър.
— О, благодаря. Мога ли да отведа коня си в конюшнята? И бихте ли съобщили за… братовчед й, мистър Вал Дарти.
Когато той се върна, Холи беше в хола, смутена, с леко зачервени бузи. Отведе го да седнат на широкия диван под прозореца.
— Ужасно се тревожех — каза тихо Вал. — Какво има?
— Джоли знае за разходката ни.
— В къщи ли е?
— Не; но може всеки момент да се върне.
— В такъв случай!… — извика Вал, наведе се бързо напред и улови ръката й. Тя се опита да я измъкне, не успя, отказа се от намерението си и го погледна тъжно.
— Най-напред — продължи той — трябва да ти разправя нещо за моето семейство. Баща ми, виждаш ли, не е съвсем… искам да кажа, напусна майка ми и сега нашите искат да ги разведат; затова, разбираш ли, му предписаха да се върне. Ще прочетеш в утрешните вестници.
Очите й потъмняха от уплаха и любопитство; ръката й стисна неговата. Но Вал се бе втурнал в риска и продължи поривисто:
— Засега няма нищо особено, но вероятно ще има, докато делото приключи; бракоразводните дела, знаеш, са противна работа. Исках да ти кажа, защото… защото… би трябвало да знаеш… ако… — той започна да се запъва, забелязал смутения й поглед — ако… ако бъдеш добричка и ме обикнеш. Аз те обичам… толкова много, Холи, и искам да се сгодим.
Всичко бе казано така нескопосано, че той бе готов да си блъска с пестници главата; коленичи изведнъж, опитвайки се да се доближи до това кротко, смутено лице.
— Обичаш ме… нали? Ако не ме обичаш, аз…
Последва минута на напрегнато мълчание, така пълно, че му се стори, че чува свистенето на косачка из полето. Сякаш имаше какво да се коси! Холи се наведе леко напред; свободната й ръка погали косата му и Вал въздъхна:
— О, Холи!
Тя отвърна съвсем тихо:
— О, Вал!
Той бе мечтал за тоя миг, виждайки се винаги в ролята на повелител, на властен любим младеж; а сега беше примирен, смутен, разтреперан. Страхуваше се да се изправи, да не би да разсее вълшебния миг, да не би тя да се отметне и да отрече съгласието си… така тръпнеща в обятията му, със спуснати клепки, към които се стремяха устните му. Тя отвори овлажнелите си очи; Вал притисна устни в нейните. Но скочи изведнъж; чул бе стъпки и изненадано, глухо възклицание. Огледа се. Никой! Но дългите завеси към външния хол се люлееха.
174
Един от шестте входа на Ричмънд парк.