Цивилна кампания
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #14
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Цивилна кампания». Краткое содержание книги:
Лорд Майлс Воркосиган има проблем, който дори санът му на имперски ревизор не може да разреши — несподелената му любов към една красива вдовица…
— Доказателство? Ришар сигурно е действал чрез цял куп посредници. Ако наистина е имал пръст в смъртта на Пиеровата годеница, значи знае как се прави. Няма да е лесно да го обвиним.
Рене добави разтревожено:
— Кога ще можем да се доберем до доказателствата?
— Можеше да отнеме седмици, но за наш късмет марионетката на Ришар се обяви за имперски свидетел. — Иван си пое дълбоко дъх, в най-високата точка на триумфа си.
Майлс килна глава встрани.
— Марионетката на Ришар?
— Биърли Ворутиър. Явно е помогнал на Ришар да организира покушението. Но нещата се объркали. Наемниците на Ришар следели Доно и трябвало да му скочат, когато пристигне в Дом Ворсмит, обаче решили, че ще им е по-лесно да го направят в гаража на Ворфолс. На Биърли му беше излязла пяна на устата, когато най-после се свърза с мен, рано тази сутрин. Нямаше представа къде са се дянали пионките му, бедният истеричен конспиратор. Аз се бях погрижил за тях. За пръв път видях Биърли да изгуби ума и дума. — Иван се ухили доволно. — После пристигнаха хора от ИмпСи и го отведоха.
— Колко… неочаквано. Не така се представях ролята на Биърли в тази история. — Майлс сбърчи чело.
— Аз пък през цялото време си мислех, че твърде много му се доверяваш. Нещо около Биърли ме смущаваше от самото начало, но все не можех да го напипам…
Ворхалас и приятелчетата му се бяха скупчили около банката на Борис Вормонкриеф. Ворфолс изглеждаше най-запален, жестикулираше гневно и току мяташе погледи през рамо към Ришар, който наблюдаваше разтревожено сцената. Вормонкриеф стисна зъби и се намръщи. На два пъти поклати глава. Младият Сигюр изглеждаше ужасѐн.
Приглушените дебати затихнаха, когато император Грегор влезе през малката врата и зае предишното си място на подиума. Даде знак на лорд пазителя на Ораторския кръг и той побърза да се приближи до него. Казаха си нещо и после лорд пазителят огледа залата и тръгна към Иван.
— Лорд Ворпатрил — кимна любезно той. — Време е всички да заемат местата си. Грегор всеки момент ще даде начало на гласуването. Освен ако не очаквате да ви призоват за свидетел, трябва да заемете мястото си в галерията.
— Веднага — весело рече Иван.
Майлс вдигна палец към Рене и побърза да се върне на банката си. Иван тръгна към вратата. Мина бавно покрай банката на окръг Ворутиър, където Доно тъкмо казваше лъчезарно на Ришар:
— Мърдай, приятел. Мутрите ти се провалиха снощи. Градските охранители на лорд Ворбон ще те чакат с отворени обятия на вратата, когато гласуването приключи.
Ришар крайно неохотно се премести в другия край на пейката. Доно седна тежко, кръстоса крака — в глезените, забеляза Иван — и разпери небрежно лакти.
Ришар изръмжа през зъби:
— Ще ти се. Но получа ли графската титла, Ворбон и с пръст не може да ме пипне. А котерията на Воркосиган ще е заета да преглъща неговите престъпления и няма и да помисли да хвърля камъни по мен.
— Камъни ли, скъпи ми Ришар? — измърка Доно в отговор. — Де такъв късмет. Аз лично предвиждам свлачище — върху главата ти.
Иван продължи към двойната врата, която охранителите побързаха да му отворят. Наистина добре си бе свършил работата. Погледна през рамо. Грегор го гледаше. Нещо повече — удостои го с лека усмивка и едва забележимо кимване.
От което Иван не се почувства удовлетворен. Почувства се гол. С твърде голямо закъснение си припомни думите на Майлс, че наградата за добре свършена работа обикновено е още по-трудна такава. Поспря в коридора пред залата и за миг се замисли дали да не свърне надясно към градините, вместо наляво към стълбите за галерията. Но точно тази развръзка не би пропуснал за нищо на света. Свърна наляво.
— Огън! — извика Карийн.
Две туби с буболечешко масло полетяха във висока траектория към другия край на коридора. Карийн очакваше да се разплескат с тъп звук върху мишените, като камъни, само малко по-меки. Но няколкото най-горни реда туби бяха от новата доставка на Марк, закупени отнякъде си на едро. По-евтината и по-тънка пластмаса нямаше здравината на първите контейнери. Удариха не като камъни, а като гранати.
При сблъсъка си с плешките на Муно и тила на Густиоз тубите се разкъсаха и буболечешкото масло се разплиска по стените, тавана, пода и мишените. Понеже вторият залп беше във въздуха преди първият да удари, изненаданите ескобарци се обърнаха точно навреме, за да поемат следващите бомби буболечешко масло с гърдите си. Рефлексите на Муно бяха достатъчно бързи, за да избегне третата туба, която се пръсна на пода и заля всички до коленете с бяло, стичащо се масло.
Мартя съвсем се беше разгорещила, крещеше като умопобъркана и мяташе туба след туба. Не всички туби се разкъсваха — някои попадаха в целта си със съвсем задоволително тупване. Муно ругаеше и размахваше ръце; успя да свали още няколко от снарядите, но после се подлъга да пусне Енрике, за да грабне две туби от купчината в своята част на коридора и да замери на свой ред сестрите Куделка. Мартя приклекна и се спаси от предназначената за нея бомба, другата експлодира в краката на Карийн. Опитът на Муно да осигури преграден огън за групата си се обърна срещу него, когато Енрике се свлече на колене и залази обратно по коридора към крещящите валкирии, нагърбили се да го защитят от враговете.