Цивилна кампания
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #14
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Цивилна кампания». Краткое содержание книги:
Лорд Майлс Воркосиган има проблем, който дори санът му на имперски ревизор не може да разреши — несподелената му любов към една красива вдовица…
— Влезте в лабораторията! — извика Карийн. — И заключете вратата! Оттам можем да се обадим за помощ!
Вратата в другия край на коридора, зад ескобарските нашественици, се отвори с трясък. Сърцето на Карийн се разтупка обнадеждено при вида на гвардеец Роик. Подкрепления! Роик беше прелестно наконтен с ботуши, прилепнали долни гащи и кобур с зашеметител.
— Какво ста… — започна той, но го прекъсна един последен злополучен залп от приятелски огън, метнат напосоки от Мартя, който се взриви в гърдите му.
— Ау, извинявай! — извика тя и затисна уста с шепи.
— Какво става тук? — изрева Роик, като напразно се мъчеше да извади зашеметителя си — ръцете му се пързаляха по буболечешкото масло. — Събудихте ме! За трети път ме будят тази сутрин! Тъкмо бях заспал! Заклех се, че ще убия следващото копеле, което ме събуди!…
Карийн и Мартя утихнаха за миг, завладени от чисто естетическа наслада при вида на широките рамене, басовия глас и щедрите атлетични извивки на младия Роик. Мартя въздъхна. Ескобарците, разбира се, нямаха представа кой е този огромен гол и разгневен варварин, изникнал най-неочаквано между тях и единствения известен им път за бягство. Отстъпиха няколко крачки назад.
— Роик, опитват се да отвлекат Енрике! — извика Карийн.
— Тъй ли? Добре — каза Роик и присви кръвясалите си очи. — Само гледайте да отнесат и всичките му дяволски буболечки заедно с него…
Паникьосаният Густиоз опита да се шмугне покрай Роик към вратата, но вместо това се блъсна в него. Двамата се подхлъзнаха върху буболечешкото масло и се проснаха на пода сред дъжд от свръхофициална документация. Тренираните, макар и недоспали рефлекси на Роик влязоха в действие и той се опита да прикове нападателя си към пода — трудна задача при щедрите количества смазка, с която бяха омазани и двамата. Верният Муно сгърби рамене и се хвърли на прибежки срещу новата серия от преграден огън в храбър опит да докопа Енрике. От своя страна, Енрике размахваше хаотично ръце насреща му, сякаш си имаше работа с нахална муха. Миг по-късно и двамата забуксуваха, плъзнаха се и се сгромолясаха на хлъзгавия под. Ала Муно успя да сграбчи единия глезен на Енрике и го повлече по коридора.
— Не можеш да ни спреш! — изохка Густиоз, наполовина под Роик. — Имам законно нареждане!
— Господине, аз не искам да ви спирам! — изкрещя Роик.
Карийн и Мартя се хвърлиха към ръцете на Енрике и го задърпаха в обратната посока. Тъй като никой нямаше опора, наддръпването се обезсмисли. Карийн рискува да пусне едната ръка на Енрике, заобиколи го с подскоци и ритна Муно по китката. Ескобарецът изврещя и отскочи. Двете жени и ученият се запрепъваха един през друг, но все пак се провряха някак през вратата на лабораторията. Мартя успя да я затвори и заключи миг преди рамото на Муно да се блъсне в нея от външната страна.
— Комтаблото! — прошепна задъхано тя през рамо на сестра си. — Обади се на лорд Марк. Обади се на някого!
Карийн изтри с кокалчета буболечешкото масло от очите си, метна се към стола пред комтаблото и трескаво набра личния код на Марк.
Майлс завъртя глава — беше твърде далеч, за да чуе каквото и да било — и впери настойчив поглед в Иван, който се появи на първия ред на галерията и безцеремонно разкара някакво младшо лейтенантче от мястото му. Младият офицер, превъзхождан както по чин, така и по живо тегло, отстъпи неохотно мястото си и се присъедини към правостоящите в дъното. Иван се настани до професорката и Екатерин. Последва разговор на тих глас. Ако се съдеше по разточителните жестове и самодоволната физиономия на Иван, братовчед му удостояваше дамите с разказ за героичните си приключения.
„По дяволите, ако бях там, и аз можех да спася лорд Доно…“ А може би не.
Майлс позна брата на Екаретин, Хюго, и Василий Ворсоасон, седнали от другата й страна. Беше ги видял на погребението на Тиен. Защо бяха дошли в града — пак да тормозят Екатерин заради Ники? Сега, докато слушаха Иван, изглеждаха напълно сащисани. Екатерин разгорещено каза нещо. Иван се засмя неловко, после се обърна и махна на Оливия Куделка, която тъкмо сядаше на задния ред. Не беше честно да си будувал цяла нощ и да изглеждаш свеж като краставичка. Беше се преоблякла, заменяйки снощната официална рокля със свободно копринено сако и модерни панталони по комарската мода. Ако се съдеше по бодрата й усмивка, явно не беше пострадала при сражението. Ники развълнувано попита нещо. Професорката му отговори и впери хладен и неодобрителен поглед в тила на Ришар Ворутиър.