Цивилна кампания

— Къде сме? — прошепна Екатерин на вуйна си.

— Досега не съм била в тази стая, но мисля, че се намираме точно зад императорския подуим в Залата на Съвета — прошепна й тя в отговор.

— Той каза — смутолеви Ники виновно, — че му се струвало твърде сложно да го разреши по комтаблото.

— Кой го е казал, Ники? — нервно попита Хюго.

Екатерин погледна покрай него, когато малката врата се отвори отново. Император Грегор, също облечен в униформата на Дом Ворбара, влезе в стаята, усмихна й се и сериозно кимна на Ники.

— Моля, не ставайте, професор Вортис — меко добави той, когато професорката понечи да се изправи. Василий и Хюго, и двамата с вид на ударени по главата, застанаха мирно. Грегор се обърна към капитана от ИмпСи: — Благодаря, капитан Сфалерос. Можете да се върнете на поста си.

Капитанът козирува и се оттегли. Екатерин се запита дали капитанът някога ще разбере защо е бил натоварен с това странно задължение, или днешните събития завинаги ще си останат загадка за него.

Мъжът с ливреята, който бе последвал Грегор в стаята, издърпа стола за господаря си. Грегор покани останалите да се настанят и седна.

— Приемете извиненията ми — обърна се към тях той — за това доста неочаквано пътуване, но наистина не мога да отсъствам от днешното заседание. Всеки момент може да започнат по същество. Надявам се. — Той сбра пръсти пред себе си. — А сега, дали някой би бил така добър да ми обясни защо Ники смята, че са се опитали да го отвлекат против волята на майка му?

— Напълно против волята ми — заяви Екатерин, за протокола.

Грегор вдигна вежди към Василий. Василий сякаш се беше парализирал. Грегор добави насърчително:

— Накратко, ако обичате, лейтенант.

Военната дисциплина извади Василий от вцепенението му.

— Да, сир — заекна той. — Беше ми казано… лейтенант Алексей Вормонкриеф ми се обади рано тази сутрин да ми каже, че ако днес лорд Ришар Ворутиър бъде утвърден за граф, ще повдигне в Съвета обвинение за убийство срещу лорд Майлс Воркосиган за смъртта на братовчед ми Тиен. Алексей каза… боеше се, че може да се стигне до размирици в столицата. Аз се притесних за безопасността на Ники и реших да го преместя на по-безопасно място, докато нещата… докато нещата се успокоят.

— Това ваша идея ли беше, или ви я подсказа Алексей?

— Аз… — Василий се поколеба, после се намръщи. — Всъщност Алексей го предложи.

— Разбирам. — Грегор вдигна поглед към мъжа с ливреята, който чакаше до стената, и каза малко по-рязко: — Жерар, отбележи си. Това е третият път за последния месец, когато твърде дейният лейтенант Вормонкриеф привлича вниманието ми по въпроси с политически привкус. Припомни ни да му намерим пост някъде в Империята, където няма да е толкова деен.