Сакатият бог
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #10
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-249-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сакатият бог». Краткое содержание книги:
Момичето се спря с шейната и се отдръпна, а Пити започна да рови из оцапаните с кръв оръжия.
— Да си чула кикот от някое от тия, момиче? — Пити вдигна глава и намигна. — Не мисля, но пък човек винаги може да се надява.
— Ти си капитан Пити.
— Засега, да. — Намери един лиосански меч и го извади, пробва тежестта и баланса. После огледа наточения ръб и изсумтя. — Изглежда на сто години и е стоял занемарен половината време. — Върна го в шейната. — Защо няма ледерийски оръжия тук?
— Лиосаните ги крадат.
— Е, това е начин да ни надвият. Масова размяна на оръжия, докато накрая не останем само с този безполезен боклук, дето ни го носят от другата страна. Не е зле да кажем на принца. Трябва да им откажем точно тази плячка, и то недвусмислено. — Взе стария си меч. — Я, ти имаш тънки пръсти — виж можеш ли да провреш тази каишка оттук, че се е измъкнала. Просто я пъхни, аз ще си я затегна.
Заедно с пръстите момичето използва и зъбите си и след малко успя да провре тънката каишка.
— Умно дете. — Пити дръпна здраво и остана доволна, като видя, че намотката се затегна към дървените чирени около желязото. — Ще свърши работа за още един-два боя. Благодаря за помощта. Хайде върви — виждам, че пак се трупат от другата страна.
Момичето хвана въжетата и забърза с шейната, костените плазове се хлъзгаха леко по пясъка.
Капитан Пити зае мястото си в бойната линия.
— Значи — заговори високо на войниците, — Найт е в почивка, мързеливото му говно. Сигурно си мисли, че е заслужил ония пет курви и делвата вино в леглото, но беше само защото го съжалих.
— Капитанът е сводничка — извика някой от задните редове.
Пити изчака смехът да заглъхне.
— Нещо не виждам на офицерите в тази армия да се плаща, тъй че не ме корете за малкото страничен доход.
— Вас никога, капитане!
Отекнаха рогове и Пити се обърна към разлома.
— Идват, войници! Искам ви сега твърди като в моминска мечта! Оръжия — за бой!
Множество смътни фигури от другата страна натисна напред, а след това посякоха през издутата, тънка като кожа светлина. После оръжията се отдръпнаха.
„Какво е това? Нещо различно… какво са…“
От раната изригнаха три огромни Хрътки. Прогизналият от кръв пясък плисна навън, щом съществата заковаха на място. Едното се изви настрани и се понесе към линията на шейките вдясно от Пити като бяла мъгла, огромно като бик. Друго се втурна към левия фланг, а третото, точно срещу Пити, се взря в очите й в мига преди да наведе широката си глава и тя усети как силата напусна тялото й.
Хрътката връхлетя право към нея.
Докато челюстите се разтваряха широко и лъсваха дълги като ками кучешки зъби, Ян Товис се присви и замахна с меча си. Острието улучи врата на звяра отляво и отскочи сред фонтан от кръв. До нея един воин шейк изкрещя, но викът бе мимолетен и заглъхна, когато звярът захапа и челюстите му се сключиха около главата. Изпращяха кости, мъжът увисна във въздуха, докато Хрътката се надигаше на задните си крака и зъбите се врязаха през шията. Плисна кръв, обезглавеният труп рухна на пясъка и се превъртя на гръб.
Ян Товис заби с меча, но върхът се хлъзна по гърдите на звяра. Той изръмжа и люшна глава, а сблъсъкът отпрати Ян Товис настрани. Тя падна тежко, превъртя се и видя редиците на Лиосан да се изливат през разлома на по-малко от петнайсет крачки от нея. Беше изтървала меча и шарещата й в паника ръка не намираше нищо освен буци втвърден от кръв пясък. Усети как силата се изцежда от нея, болката запълзя и обхвана половината й тяло.
Зад нея Хрътката започна да избива хората й.
„Всичко свършва. Толкова просто?“
— Пиките! — изкрещя някой. „Аз ли изкрещях?“ Огромната Хрътка скачаше към нея и Пити се смъкна на пясъка, извъртя се, докато звярът минаваше точно над нея, и заби меча си в корема му.
Оръжието отскочи като изстреляно от арбалет и заби лакътя й в земята. Един от задните крака на Хрътката я забърса от пясъка и я понесе напред. Тя чу трясъка на прътове на пики от всички страни. Присви се на кълбо под звяра. Ръмженето му изпълни света й, то и пукотът на кости и писъците на издъхващи ледерии. Хрътката я изрита отново и този път тя се просна на една страна.
Стисна зъби и се надигна. Все още държеше меча си, макар дръжката да бе хлъзгава от кръв — беше посечена някъде. Скочи към белия демон. Замахна.
Нащърбеният връх на меча порази Хрътката в ъгъла на лявото око. С почти човешки писък звярът скочи настрани и повали няколко бойци. Беше целият в рани от безбройните забивания на пики, бялата козина бе обагрена в пурпур. Спъна се в някакъв труп и извърна глава към Пити.
Лявото око на Хрътката беше пълно с кръв.