Мъглите на Авалон (Том 1)

— Всички ние вършим това, което Боговете ни повеляват, синко — рече меко Вивиан. — Щастлива съм, като виждам, че не завиждаш на брат си за това, че е по-добър рицар от теб.

Балан поклати глава.

— Та това би било същото като да завиждам на Артур за короната, майко — каза той. — Пък и Ланселет е скромен и добър с всички, и е набожен като момиче… Знаеше ли, че той прие християнството, лейди?

Вивиан не знаеше.

— Не се учудвам — заяви тя, а в гласа й се прокрадна леко презрение, което удиви и самата нея. — Брат ти винаги се е боял от нещата, които не може да разбере. Вярата в Христос е подходяща за роби, които предпочитат да се унижават и да мислят за себе си като за грешници… — прекъсна се и продължи разкаяно. — Съжалявам, синко. Не исках да омаловажавам вярата ти.

Балан примигна и се усмихна.

— Сега вече наистина се случи чудо, мадам. Искаш прошка за нещо, което си казала.

Вивиан прехапа устни.

— Наистина ли ме смяташ за такава, синко?

Той кимна.

— Да, за мен винаги си била най-гордата сред жените. Но също така винаги съм смятал, че така и трябва.

„Ето докъде стигнах“, присмя се Вивиан сама на себе си, „да търся от сина си одобрение на постъпките си!“ Затърси трескаво тема, за да промени разговора.

— Казваш, че Ланселет на два пъти отказал да се ожени? Какво чака, ти как мислиш? Нима търси по-голяма зестра, отколкото могат да му предложат?

И отново прочете неизказаните мисли на Балан:

„Той не може да има тази, която обича, защото тя е венчана за краля…“ и на глас синът й каза само:

— Казва, че няма намерение да се обвързва със съпруга. Шегува се, че обича коня си повече, от която и да било жена, защото жената не би могла да язди редом с него в битките — можело някой ден да си вземе някоя от онези саксонки, които се бият редом с мъжете. Наистина няма равен на него в игрите, които Артур устройва в Керлиън. Понякога дава предимство на съперниците си, язди без щит, сменя коня си с коня на противника. Веднъж Балин го предизвика на двубой и спечели, но после отказа наградата, защото разбра, че коланите на седлото на Ланселет се бяха скъсали.

— Значи Балин също е смел и честен рицар?

— О, да, майко, не съди за брат ми по тазвечерното му избухване — каза възторжено Балан. — Когато се сражаваха с Ланселет, сам не знаех на чия страна съм. Ланселет му поднесе наградата и каза, че я е спечелил честно, защото той е загубил контрол над коня си — така каза! Но Балин отказа да я приеме, и двамата стояха, потънали в този почетен спор като двама антични герои от легендите, които Талиезин ни разказваше на времето!

— Така че можеш да се гордееш и с двамата си братя — каза Вивиан и разговорът премина на други теми. Скоро Вивиан стана и каза, че трябва да помогне за приготвянето на тялото. Но когато влезе в стаята на покойната, установи, че събралите се там жени явно се страхуват от нея, пък и свещеникът от близкото село бе пристигнал. Действително, той я приветства много любезно, но Вивиан прецени, че това се дължи на тъмните й дрехи, които го бяха подвели да я счете за монахиня от близкия манастир. Тъй или иначе, тази вечер тя нямаше намерение да влиза в спор с него. Затова, когато й предложиха най-доброто легло за гости, тя веднага прие, легна си и най-сетне можа да заспи. Но през сънищата й отново премина всичко, за което бе разговаряла с Балан — за миг й се стори, че през разкъсаната пелена на изтънели мъгли вижда Моргана. Тя тичаше през някаква непозната гора — със странни дървета и цветя, непознати на Авалон. Още насън Вивиан си каза: „Не бива да отлагам повече. Трябва да я потърся във виденията си, ако все още ми е останала малко ясновидска дарба, а после, когато се събуди, си го повтори.“