Мъглите на Авалон (Том 1)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 1)». Краткое содержание книги:
— Ти също ми беше добър син, момчето ми. Грижи се винаги за брат си, и се моли за душата ми.
— Обещавам ти майко — каза Балан и се наведе да я прегърне. Но в същия миг от устните й се изтръгна тъничък, треперлив писък — очите й се изпълниха с болка и страх, когато той понечи да я докосне, затова Балан само целуна отслабналата й ръка и я стисна в своята.
— Сега лекарството ти е готово, Присцила — каза Вивиан. — Кажи на всички „лека нощ“ и се приготви за сън…
— Толкова съм уморена — мълвеше умиращата жена, — колко хубаво ще бъде да заспя… бъди благословена, лейди, ти и твоята Богиня…
— В името на Милосърдната Богиня — произнесе Вивиан и повдигна Присцила, за да й помогне да преглътне лекарството.
— Кълна ти се, сестро, щом изпиеш това, вече няма да почувстваш никаква болка — каза тя твърдо и посочи с пръст чашата. Присцила отпи глътка и вдигна слабата си ръка, за да погали лицето на Вивиан.
— Целуни ме и ти за сбогом, лейди — каза тя, и Вивиан докосна с устни челото, което ужасно напомняше оголен череп.
„Аз, която давах живот, сега станах вестителка на смъртта… Майко, сторих за нея само това, което бих искала някой да стори и за мен един ден“.
Вивиан потръпна и вдигна очи. Срещна очите на Балин, който я наблюдаваше намръщено.
— Хайде — каза тя. — Нека я оставим да си почине.
Излязоха навън. В стаята остана само Гауан, който държеше ръката на жена си. Тъй и трябва, каза си Вивиан, нека остане с нея до края.
Прислужниците бяха сервирали вечерята. Вивиан седна на масата, яде и пи, защото се чувстваше изтощена от дългия път.
— За един ден ли пристигнахте от Керлиън, момчета? — попита тя и в същия миг се усмихна. „Момчетата“ бяха възрастни мъже.
— Да, от Керлиън — откликна Балан, — и какъв път беше само — дъжд и студ през цялото време! — Той си взе солена риба и намаза хляба си с масло, после подаде дървеното блюдо на Балин. — Не ядеш нищо, братко.
Балин потръпна.
— Сърце не ми дава да се храня, когато знам, че майка ни е толкова зле. Но слава Богу, ти си вече тук, Повелителко, и тя скоро ще оздравее, нали? Твоите лекарства толкова й помогнаха последния път! Беше същинско чудо. Сега тя пак ще се поправи, нали?
Вивиан го загледа вторачено. Възможно ли беше наистина да не разбира какво става? После каза тихо:
— Най-доброто, което може да се случи оттук нататък, е нейният Бог да я прибере в отвъдното, Балин.
Той я загледа, а на червендалестото му лице се изписа ужас.
— Не! Тя не бива да умира! — извика той. — Лейди, кажи ми, че ще я спасиш, няма да я оставиш да умре…
Вивиан каза неумолимо:
— Аз не съм твоят Бог, и нямам власт върху живота и смъртта, Балин. Нима би пожелал тя да живее още дълго в такива страдания?
— Но ти си опитна във вълшебствата — възрази гневно Балин. — Защо си дошла, ако не за да я излекуваш? Нали току-що каза, че можеш да сложиш край на страданията й…
— Само един лек има за болестта на майка ти — каза Вивиан и съчувствено положи ръка на рамото на Балин. — Бъди благодарен, че го има.
— Стига, Балин — намеси се Балан и постави голямата си мазолеста ръка върху ръката на брат си. — Нима би искал тя да страда още?
Балин отмести глава и загледа с омраза Вивиан.
— Тъй значи, можеше да ползваш магьосническите си трикове и да я излекуваш, когато това бе в чест на твоята пъклена Богиня — развика се той. — А сега, когато нямаш вече полза да я лекуваш ще я оставиш да умре…
— Млъкни, човече — каза Балан със сух, измъчен глас. — Нима не видя, че майка ни я целуна и я благослови за сбогом, че тя самата желаеше да стане така…
Но Балин продължаваше да гледа втренчено Вивиан, после вдигна ръка да я удари.
— Юда! — извика той. — Ти също предаде приятелката си с целувка!
Обърна се и хукна към стаята на майка си.
— Какво си сторила? Убийца! Мръсна убийца! Татко! Това е убийство и черна магия!
На вратата на стаята се появи Гауан с побеляло лице, и тревожно се опита да го принуди да млъкне. Но Балин го отблъсна и нахлу в стаята. Вивиан се запъти след него. Когато влезе, видя, че Гауан е притворил очите на мъртвата. Балин видя същото, извърна се към нея и закрещя несвързано:
— Убийство! Предателство, магьосничество! Убийца, вещица!
Гауан прегърна сина си и се опита да го възпре.
— Забранявам ти да говориш така пред мъртвото тяло на майка си! Забранявам ти да оскърбяваш жената, която тя обичаше, на която вярваше!
Но Балин продължи да крещи и да беснее, опитвайки да се хвърли върху Вивиан. Тя опита да говори с него, да го успокои, но той не желаеше да я чуе. Накрая тя отиде в кухнята и седна край огъня. Влезе Балан, взе ръката й и каза: