Мъглите на Авалон (Том 1)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 1)». Краткое содержание книги:
— Съжалявам, че той приема нещата така, лейди. Всъщност не е такъв човек, когато шокът премине, ще ти бъде благодарен, както съм ти благодарен аз — бедната ми майчица, тя страда толкова много, а сега мъките й свършиха. Бъди благословена за това. — Той отпусна глава, опитвайки се да потисне хлиповете си. — Тя беше и моя майка…
— Зная, синко. Зная — промълви Вивиан и потупа главата му, също както преди двадесетина години, когато беше малко, несръчно момче. — Редно е да плачеш за тази, която те е отгледала. Само безсърдечен човек не би заплакал.
Балан се остави на скръбта си и зарида, коленичил пред нея, с лице, скрито в скута й.
В този миг Влезе Балин и застана пред тях. Гледаше ги, изпълнен с гняв, лицето му бе разкривено от ярост.
— Знаеш, че тя уби майка ни, Балан, и идваш при нея за утеха?!
Балан вдигна глава, преглъщайки сълзите си.
— Тя изпълни волята на майка ни. Нима си такъв глупак, та не можеш да разбереш — с или без Божията помощ майка ни не би живяла повече от седмица-две! Нима ти се зловиди това, че й бяха спестени последните ужасни страдания?
А Балин само проплака отчаяно:
— Майка ми! Майка ми е мъртва!
— Млъкни! Тя ме осинови, тя беше и моя майка! — избухна Балан, но после чертите му се смекчиха. — Братко, братко, нали и аз скърбя, защо трябва да се караме? Ела, нека пийнем по чаша вино. Мъките й свършиха и Бог я взе при себе си. По-добре е да се молим за упокой на душата й, отколкото да заставаме един срещу друг. Хайде, братко, ела, хапни нещо, пийни и си почини, ти също изморен.
— Не! — извика Балин. — Няма да остана нито миг под един покрив с вещица, която уби майка ми!
Влезе Гауан, блед и гневен, и удари Балин през устата. Сетне каза:
— Млъкни! Господарката на Авалон е наша гостенка и наша приятелка! Няма да очерняш този дом с негостоприемство, нито пък с такива богохулни думи! Седни и се храни, синко. Ако продължаваш, ще кажеш неща, за които после ще съжаляваш!
Но Балин продължаваше да гледа диво, като обезумяло животно.
— Няма нито да се храня, нито да спя под един покрив с тази… жена.
Балан се намеси:
— Не смей да оскърбяваш майка ми!
Тогава Балин се развика отново:
— Всички сте се съюзили против мен! Напускам този дом, който приютява убийцата на майка ми!
Обърна се и излезе тичешком от къщата. Вивиан се отпусна обратно на стола си. Балан й предложи ръката си, а Гауан отиде да й налее чаша вино.
— Пий, лейди, и приеми моите извинения за държането на сина ми — каза той. — Балин не е на себе си. Скоро ще се осъзнае.
— Да тръгна ли след него, татко? Страх ме е да не си причини нещо в това състояние — попита Балан, но Гауан поклати глава.
— Не, не, синко. Остани тук, при майка си. Сега той няма да те разбере, каквото и да му говориш.
Вивиан отпиваше от виното, цяла разтреперана. Тя също скърбеше за Присцила, с мъка си спомняше времената, когато двете бяха млади — две приятелки, които играеха с новородените си синове… Колко хубава и жизнерадостна бе тогава Присцила, колко много се смееха двете, докато си играеха с кърмачетата. Сега Присцила лежеше мъртва след дълги страдания, а Вивиан й бе подала чашата с отрова със собствената си ръка. Това, че самата Присцила бе пожелала така, успокояваше съвестта й, но не намаляваше мъката й.
„Бяхме млади, бяхме приятелки, а сега тя е мъртва, а аз съм стара, престаряла като самата Вестителка на смъртта. Ето и хубавите бебета, с които си играехме някога — косите на единия започват да побеляват, а другият би ме убил, стига да можеше, защото ме смята за зла вещица и убийца…“
На Вивиан й се стори, че костите й се вдървяват от ледения дъх на скръбта. Приближи се още повече до огъня, но продължи да трепери. Не можеше да се сгрее. Придърпваше краищата на шала си, когато влезе Балан и я отведе до най-хубавото място при огнището, постави възглавница зад гърба й и й даде чаша греяно вино.
— Да, ти също я обичаше — поде той. — Не се безпокой за Балин, лейди, с време ще разбере грешката си. Когато отново започне да мисли свързано, ще разбере каква голяма услуга си оказала на майка ни… — той се прекъсна и по широката му челюст бавно запълзя червенина. — Сърдиш ли ми се, лейди, че все още мисля за тази, която ни напусна, като за своя майка?
— Така е редно — отвърна Вивиан, отпивайки от топлото вино, милвайки грубата ръка на сина си. Колко мънички и нежни ръчички имаше някога, мислеше си тя, можех да държа двете в шепата си — бяха досущ като розови пъпки. А сега нейната ръка се губеше в неговата. — Богинята знае, че тя ти беше много повече майка, отколкото аз.
— Да знаех си, че ще ме разбереш — каза Балан. — Тъй рече и Моргана, когато я видях за последен път в двора на Артур.