Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Иншаллах — кимна моллата и задраска името в списъка. Всички над него вече бяха задраскани. — Тогава иди в килия 573 и доведи Хасан Турлак.
Бакраван почти проплака от ужас и отчаяние. Турлак беше известен писател и журналист, наполовина афганистанец, който смело и безпощадно критикуваше режима на шаха и беше лежал в затвора.
Небръснатият хлапак до моллата нервно почеса пубертетните пъпки по лицето си и попита:
— Кой е Турлак, ваше превъзходителство?
— Вестникарски репортер — прочете в списъка си моллата.
— Няма смисъл да го разпитваме — обади се друг. Несъмнено е виновен… Нали той беше казал, че Словото трябва да се промени, че Словото на Пророка не подхожда на действителността? Виновен е, разбира се!
— Иншаллах — кимна моллата и насочи вниманието си към Бакраван. — Пакнури… Той е лихвар, нали?
Бакраван с усилие на волята изхвърли Турлак от мислите си.
— Не, той никога не…
— Отпускал ли е заеми под лихва?
Стомахът на Бакраван се сви. Под тежестта на студените черни очи той направи отчаян опит да разсъждава.
— Да, но при едно модерно общество…
— Не пише ли в Корана, че лихварството противоречи на Божиите закони?
— Да, лихварството противоречи на Светия Коран, но в съвременното общество…
— Светият Коран е съвършен! Словото му е кристално ясно! Лихварството си е лихварство, законът си е закон! — Очите на моллата леко се присвиха: — Ти спазваш ли светия закон?
— Да, ваше превъзходителство, разбира се, че го спазвам!
— Придържаш ли се към петте основни задължения на исляма? — Говореше за нещата, които всеки правоверен е длъжен да прави: да произнася пет пъти на ден ритуалните молитви Шахада, доброволно да дава една десета от доходите си на църквата — данъка Закат, да пости от изгрев до залез-слънце по време на светия празник Рамадан, и накрая — да стане хаджия, т.е. поне веднъж в живота си да посети Мека.
— Да, ваше превъзходителство, само последното още не съм изпълнил… Не съм ходил до Мека…
— Защо? — попита пъпчивият. — Ти имаш повече пари, отколкото мухи върху конска фъшкия. С тези пари можеш ла си платиш билета за всеки самолет… Защо не си го сторил досега?
— Здравето не ми позволява — прошепна Бакраван и се помоли на Бога лъжата му да прозвучи убедително. — Не съм добре със сърцето…
— Кога за последен път си влизал в джамия? — попита моллата.
— В петък, бях в джамията на пазара — отвърна Бакраван. Наистина беше там, но не за молитви, а за делови преговори.
— А Пакнури? — попита друг от съдебните заседатели. — Той спазва ли основните изисквания на Корана?
— Вярвам, че ги спазва.
— Нищо подобно. Всички знаят, че не го прави, всички знаят, че е привърженик на шаха. Е?
— Той е патриот, който оказа финансова подкрепа на революцията и аятолах Хомейни, Аллах да го благослови. Години наред оказваше финансова подкрепа и на моллите, които…
— Но той говори американски, работил е за американците и шаха, помагал им е да крадат богатството на страната ни!
— Той е патриот и ако е работил с чужденци, го е правил за благото на Иран!
— Но когато шахът-сатана сформира незаконна партия, Пакнури влезе в нея и започна да служи на шаха като депутат в Межлиса, нали?
— Вярно е, беше депутат — призна Бакраван. — Но и там работеше за…
— Като депутат той е гласувал за тъй наречената „Бяла революция“ на шаха, с помощта на която джамиите бяха лишени от земя, жените получиха равни права с нас, бяха създадени граждански съдилища и държавно образование в противоречие със Светия Коран! — заплашително каза моллата.
„Разбира се, че е гласувал за нея — понечи да извика Бакраван, усещайки как потта се стича на едри капки по лицето и гърба му. — Всички гласувахме за нея, дори много молли и аятоласи! Нали шахът контролираше всичко — полиция, жандармерия, САВАК, армията? Нали повечето от земята беше негова собственост? Шахът беше въплъщение на върховната власт! Проклет да е, проклета да е неговата «Бяла революция» от шестдесет и трета година! Нали тя предизвика загниването на цялата държава и подлуди моллите, нали тя продължава да ни трови, а нейните «модерни реформи» предопределиха появата на този непознат дотогава аятолах Хомейни! Нима търговците не предупредиха хиляда пъти съветниците на шаха за подобна опасност?“